Забраните до Йордановден...

ОПАСНИТЕ ДНИ ОТ КОЛЕДА ДО ЙОРДАНОВДЕН – 25 ДЕКЕМВРИ – 6 ЯНУАРИ

Наричат се Мръсни дни, тъй като това е периодът след раждането, който е нечист. Известни са още като Некръстени дни, Глухи дни, Поганци*, Караконджови дни…
На Коледа светът е нов, но все още граничен. Другият свят – на хаос и тъмни сили – е съвсем близко. От него към нас пристъпват невидими нощни гости, бродници, караконджули и всякакви страшни същества. Земята е като решето и границата ще се затвори едва на Йордановден. Но до 6 януари има още дванадесет дни. През тях "водата не е кръстена", затова се спазват някои забрани. Който пристъпи забраните, ще се разболее.

РИТУАЛИ

През всичките дни в дрехите се носи скилидка чесън – от него злите сили бягат надалеч.
На вратниците, комина и прозорците се слагат черен глог и хвойна, рисуват се предпазни кръстове с катран, закрепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат.
Някои прехвърлят през къщата си вейка или ела, или камък, за да не влиза поганец.
Водата в съдовете се пази много внимателно "от поганеца", да не се замърси.
Някога смятали, че ако се роди дете в тези дни, то трябва да се лекува, защото, ако е момче, ще го залюби змеица, ако е момиче, ще го залюби змей. Три жени трябва да изпредат, изтъкат и ушият под комина вълнена ризка за детето, в която го обличат веднага щом се окъпе.
В Югозападна България тръгват дружини от маскирани мъже (не по-възрастни от 40 години), наричани бабугери, русалии, джамали, старци. Русалийската дружина се води от балтаджия или прот. В нея цари войнишка дисциплина и има строга йерархия. Облечени са в бели фустанели, на гърдите им са кръстосани две червени кърпи. Въоръжени са с мечове и тояги. Русалиите лекуват от тежки болести. Това става със специален танц, който играят в кръг около болния.

ЗАБРАНИ

Не се перат ризи, не се работят женски работи, не се бродира, мете, преде.
Не се тръгва на път.
Не се ходи на воденица, защото караконджулите спират водата и не се работи.
Не се вдигат сватби.
Не се опяват мъртъвци и не се раздава помен.
Не е добре да се зачева през тези дни, защото нищо добро не чака детето, което ще се роди.
Особено опасно е през нощта – от залез слънце до първи петли. Точно тогава човек е най-незащитен, трябва да си стои вкъщи, до огнището, на топло и на светло.
Пепелта от огнището не се изхвърля през тези дни, защото "поганците ходят по нея". Тя има магическа сила. Чак на Йордановден се събира и с нея може да се лекуват болести, да се гонят зли сили. С пепелта се ръси и мястото, където се предполага, че има заровено имàне, за да се открие кой е стопанин на имането и каква жертва да му бъде принесена. Пепелта се възприема като междинен продукт на жива и нежива материя. Оттам идва и магическата є сила в междинното време на тези дни.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Караконджул

В народните поверия караконджулът е дух, подобен на вампира. Наричат го с различни имена: караконджо, караконджер, поганец и др. Вярва се, че всеки неопят заровен човек или прескочен от котка след погребението се превръща в караконджул.

Никой не е сигурен как точно изглеждат караконджулите. Най-често се представят с четири конски крака и човешка глава. Имат криле и летят. Имат дълги уши и големи очи. Може да се явят и в други най-неочаквани образи – като куче, котка, кон, кокошка, малко дете или голям и страшен човек с един крак и едно око. При всички случаи има неопределеност, двойственост – нито човек, нито животно, същество от неподредения страшен свят, който се нарича хтонос.

Явява се само на съботниците (хора, родени в събота) през нощта от Коледа до Йордановден. През този период поганците са разпуснати и обикалят нощем по улиците и около къщите, събират се при воденици, играят хоро на хармана. Най-често могат да се срещнат край реки и кладенци, по дерета и водопади, където растат здравец и бръшлян. Опасно е и мястото, където е заклано прасето. Всъщност казват, че караконджото се появява точно в този ден или когато се прекади трапезата на Бъдни вечер. То броди в тъмните нощи до Сурваки или докато децата не извикат "Сурва, сурва".

Когато се появи сред хората, чупи керемидите на къщите, замайва главите на хората и ги води, накъдето поиска. Посреща човек насред път и с магическата сила на демоничните си превъплъщения го води към непознати и опасни до смърт места.

Ако човек стъпи на караконджулова трапеза, разболява се и умира.

Колкото и да е страшен, щом чуе петел да пропее, караконджулът изчезва уплашен. Плаши се от силна светлина, от живите въглени на бъдника, от пепелта в огнището. Плаши се от чесън, от дрънчене на желязо и, разбира се, от кръста и кръстния знак.