Много здраве и на вашата майка!
Въобще не ме е еня какво ще кажат в Ямбол – ни кмет, ни директор на болница, ни някое високоогряващо светило в областта на администрацията. По Конституция: Имам право на глас. Имам право на мнение. Имам право да кажа онова, което всички знаят, но мълчат. От страх.

Или какво? Само когато се събираме на митинги на площада, пред Съда, в зала „Диана” или на някое друго тълпотворящо място, сме много смели и не мълчим?  Сега ще се намерят хора, които да ми тикнат в носа лозунга „Съединението прави силата” и сигурно ще са прави. Донякъде. От там нататък започва „частната” история.

Предупреждавам хората със слаби нерви и примиренчески настроения да не четат това. За останалите:

Пресният случай е от Ямбол, 30 ноември, 2016г, сряда. Следобед. Едно момиче на 26, тъкмо да се зарадва на положителния си тест за бременност както подобава на щастлива българка, да вземе да не извади късмет. Първа бременност, спонтанен аборт, съответните уплах, паника, сълзи...

С консултативен талон от личния си лекар, около 15ч. следобед, заминава по спешност в ямболската болница. Попада в Спешно приемно отделение, което било различно от Спешен център, щото администрациите им нещо си там били разни...Не че има значение за хора, които са положили Хипократова клетва -  „Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.” - Медицината е изкуство! Разбрахте ли?!

Намирайки се в този храм на изкуството медицина, момичето, снабдено с направление, се отправя към АГ-отделението на болницата в Ямбол. Дълго и бодро звънейки около своето пристигане, подава най-сетне свещенните бумаги на приемащия я лекар, след което жизнерадостно научава, че въпреки здравноосигурителните си права, талони и направления, трябва да събуе гащи за „частен преглед”, защото за „безплатен” вече било късно. Ми да, кое време е станало, то... 3 следобед ехеееее, кога мина.

Прегледът си струва и цифрата е  30 лева. Безфактурно и кеш. Момичето, което иначе работи като останало в държавата си идиотче, на една бензиностанция, до която пътува на майната си за родна данъкоплатческа гордост и минимална заплата, има късмет, че е получило такава предния ден.

Студеното и дистанцирано отношение на персонала няма да коментирам. Нито факта, че заради отрицателен резус, си отворило устата за поставяне на гама-глобулин, но тъй като, о, неразумно момиче, си пометнало, такива екстри не ти се полагат.

Искаш да се презастраховаш за бъдещо дете? Твоя воля. Гама-глобулинът в ампула струва 180-200лв. и е по поръчка, вече не се произвежда у нас, в ямболската болница го няма и т.н. По правила на НЗОК серумът се поставя на родилките с отрицателен резус (с живородени бебета) след раждане. Какво ли им инжектират? Само питам.

Докато се развиват събитията, с полицейска кола в същото АГ-отделение на ямболската болница докарват друга жена. Представила се за иранка пред органите на властта. Докарана е по надлежния ред, оказана й е помощ... Дано е жива и здрава. Както е редно, гражданката на Иран е охранявана по време на целия си престой в болницата от униформена жена – служител на закона. Пред вратата стои и пази.

Ей тук вече ми възникна въпросът: Колко ли е струвал прегледът на иранката на българския винаги прекаран данъкоплатец? Щото по времето личи – „частен” преглед ще да е бил. Проявявам типично нашенската черта – да заничам в чуждата паничка. Въобще не ме е срам! И няма да приема нито едно обвинение в ксенофобия.

Защо момичетата на България са по-малко важни от нелегално влезлите у нас? Защо парите за здравни осигуровки не стигат за процедури някакви, при положение, че ги ползваш веднъж на сто години? Защо трябва да плащам данъци за нещото – държава, след като на нещото не му дреме за мен? Защо лекари с иначе добра репутация са принудени да шикалкавят, за да преберат някой лев? Защо Ямбол е градът с едно от най-некадърните управления, които съм срещала? Защо бременните ни момичета предпочитат да бъдат наблюдавани и раждат в Сливен, Плевен, Бургас, София...ако ще и на Марс, но не в Ямбол?

Не стига, че момчетата от Гранична полиция са наблюдавани под лупа, да не би да извъртят някой шамар на хуманоид,  срязал скъпата и здрава ограда, или прескочил граничната бразда. Не стига, че граничните полицаи, въоръжени с бинокли  (бинокълът си е опасно снаряжение),  мръзнат и не си доспиват. Не стига, че евентуален бежански център в Бояново е още един факт, поради който нашите деца ще се изпаряват от Ямболско. Не, всичко това не ни стига.

И като казах всичко, за да е пълна историята: Девойката, за която стана дума, е зачената точно тогава, когато нейният баща е отбивал редовна военна служба в поделение 38 220 в Бояново. Тя е родена в същото отделение на Ямболската болница и майка й е лежала в същата стая, която преди три дни приюти бежанката от Иран. По времето, когато в Ямбол родилките получаваха торбички от роднини посредством спуснати въженца от балконите, лекарите ходеха с изправени глави.

Всичко, казано по-горе е проверяемо. Спестяването на вашите имена, уважаеми лекари, е по една-единствена причина – уважавам професията ви.

Нищо вече няма да е същото. Не страдам от сантименти. Само дето докато ни е страх, дъщерите ни ще бъдат задявани от субекти с неизвестен произход, в Ямбол и околиите ще има грозни случки, Тунджа ще си смърди, населението ще бяга или мре, кмета ще си върти синджирчето, а ямболските майки ще чатят с децата си от километри.

И най-спряганият глагол в държавата ще е свързан с думата „майка”.

Имената в подписа са истински:

Екатерина Тоткова Николова (родена в Ямбол) 

бел. Яс получихме писмото на пощата на сайта
в достоверността на писаното от подателя, който познаваме не се съмняваме
Твй положенито.
ПЕЧАЛНО ест