"ФЕНОВЕ",
автор Елин Рахнев, постановка Иглика Трифонова,
в ролите: Христо Гърбов и Валентин Танев

Скъпи приятели, билетите за представлението "ФЕНОВЕ" на 23-ти август, с участието на ХРИСТО ГЪРБОВ и ВАЛЕНТИН ТАНЕВ вече са в продажба„„„

Ето всичко, което може да събуди любопитството ви към този брилянтен спектакъл от сайта на Народен театър "Иван Вазов":

"Футболът е привилегия за хора, които в един миг от живота си са искали да полетят, да се обезкостят в небето, да открият личната си графика сред облаците. Валсиращата топка носи и тази асоциация. Може би поради тази причина футболът е като плод и зеленчук, сирене и хляб днес. Донякъде компенсиращ тъгите ни, безумствата ни, сълзите. От друга страна – мелачка на илюзии. Илюзиите, че някой ден ще летим – само с ръце...

Футболът е моногамна форма на изповед – стига поне малко да познаваш архитектурата на играта, да повярваш, че онзи пас може да промени света, да влачиш съществото си след онази алпиола – тържество на порива за съвършенство. Или просто един единайсетметров свободен удар, след който сърцето ти е само една капачка от бира.

Футболът е поема. Класическа поема – приказка, в която се разказва за доброто и злото, за истината и лъжата, за безсилието и усмивката, за влагата в очите, за феята. Огледална поема на живота ни – понякога безмислен, но друг път толкова прекрасен – като един падащ лист – съвършената траектория за изпътуване на дните ни.

Елин Рахнев

Автобиография

Много тежки дни от живеенето си съм прекарал по стадиони. И много радостни. Голяма част от времето ми минава там поради една единствена причина – че се чувствам добре. Исках да стана футболист като повечето деца, но така се случи. Понякога го сънувам, но това отдавна вече е без значение.

Винаги съм приемал футбола като наука, която трябва да се изучава. И с годините се убедих в това напълно. Има елитни университети по света, в които футболът е дисциплина. Надявам се това да се случи и в България. И дори мисля, че е необходимо.

През годините някои хора гледаха на тази моя черта с насмешка, ирония или просто с учудване. Както и аз на тях. Всъщност това продължава и до днес, но повечето отдавна свикнаха и не ми обръщат внимание. Аз пък ги приемам такива каквито са.

Елин Рахнев

Спомен за футбол

Това е в началото на шестдесетте. Аз съм на четири или пет години. В кухничката на лелината къща във Велинград. Стаята е пълна с мъже, които ми се струват гиганти. Спомням си гърбовете им в някакви плетени пуловери и никакви лица. Те са устремени телом и духом към радиото, което е поставено на високо, на кухненския бюфет и откъдето един мъжки глас, без да спира, и някак без да си поема дъх, им съобщава за някакви други мъже, които правят нещо страшно бързо и страшно важно някъде далеч... После мъжете с пуловерите скачат, някой ме вдига на ръце и главата ми се чуква в ниското таванче. Те са дивашки щастливи и крещят някаква абсолютно непонятна дума. Аз плача. После идва баба и им дава да се разберат. Гушва ме и ме изнася от това "пусто и пометено" място и ме води на пейката, където са жените. Но тук не е интересно. Интересното е там, в кухничката. Там стават хубавите, важните, истинските, мъжките работи. Работи, които могат да те вдигнат абсолютно неочаквано до най-високото... Е, цицината, ама нищо. Полетът е хубаво нещо...

Иглика Трифонова

ОТЗИВИ НА МЕДИИТЕ:

Пиесата е написана специално за Валентин Танев и Христо Гърбов. Иглика Трифонова сподели, че поставя "Фенове" като трагикомедия. "Стремежът ни е публиката да се смее, но и натъжава. В този смисъл "Сълза и смях" е най-точното място за това представление...Искаше ни се тази пиеса да действа като джаз, защото Е. Рахнев е задал едни теми, а актьорите са достатъчно добри интерпретатори, за да направят различни вариации. Текстът е много двойнствен, по някакъв начин малко нахален и хашлашки. Говори се през цялото време за футбол, а зад това се случват животите на тези обикновени хора и това страшно предизвиква." в. "Аз Буки "

...Валентин Танев и Христо Гърбов накараха залата да вие от смях. Те играят аутсайдери, които вегетират в живота, но живеят истински само на мачове. Режисьорката Иглика Трифонова е отприщила необятните им комедийни способности. Те приличат на митичните персонажи на Бекет , но вече в модерен вариант – не се чувстват изхвърлени от живота, а гледат да се приспособят. Каквито и несгоди да се срутват върху тях, те бягат в обетованата земя – футбола. в. "24 часа"