В Църквата новият ден започва с биенето на вечерните камбани на предния светски каледарен ден.
УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО
Успение Богородично е най-големият от посветените на Богородица празници. На него църквата си припомня всички важни моменти от живота на светицата, но преди всичко годините след смъртта и възкресението на Исус, дните на плач и надежда за майката, че скоро ще дойде времето, в което ще се срещне отново със своя любим и единствен син. Когато той висял на кръста, тя била там, пред него, гледала мъките му и още по-страшни били нейните. До рамото є стоял св. Йоан Богослов. "При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, каза на майка Си: Жено, ето син ти! После каза на ученика: Ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си." (Евангелие от Йоана, 19:25–27) Десет години останали в Йерусалим заедно с другите Христови апостоли. Напуснали града, когато гоненията на Ирод направили невъзможно оставането им. Разпределили си с жребий посоките на света и всеки тръгнал по своята да проповядва и да носи Божието слово, да събира около него хората, да ги дарява с вяра и морал.
Свети Йоан и Богородица отишли в Ефес. В Антиохия се видели със св. Игнатий Богоносец, в Кипър и Света гора – с възкръсналия Лазар. Минали години. Когато станало възможно, върнали се в Йерусалим и майката обиколила отново с плач и горест скъпите и страшни места: Голгота, Витлеем, Гетсимания, Елеонската гора. Всеки ден ходела на гроба на своя син и се молела да слезе и да я вземе при себе си. И един ден Исус є пратил вест. Донесъл я пак, както и на Благовещение, архангел Гавраил. Някога носел благата вест, че ще роди Спасителя, сега – палмова клонка и обещание, че след три дни духът є ще се пресели в царството небесно. Смъртта за Богородица означавала живот в небесата, при детето є. И тя се зарадвала и застягала да поеме към него. Прибрала се, дала на св. Йоан палмовата клонка, с която трябвало да извърви пътя към другия свят, извикала всички апостоли, разпилени по света от Ирод. Като по чудо всички пристигнали бързо, само Тома не успял да си дойде от далечните земи, в които проповядвал. На петнадесетия ден от месец август, в третия час, Богородица лежала в саркофаг насред стаята, около нея били апостолите, светлината от запалени свещи светела като сияние. Очаквала своя син да дойде и да я поведе към небето. И той наистина слязъл със свита от светци и ангели и поел без болка в ръцете си душата на майката. "Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените." (Евангелие от Лука, 1:28). Същата песен пеели те и на Благовещение. И апостолите видели как с песен заедно с Исус отнасят душата на Богородица към небето. Разнесла се приятна миризма, всеки, който бил наблизо, оздравял, дори тежко болните оздравели.
Погребали Богородица в Гетсиманската градина, при Йосиф и родителите є Йоаким и Ана. Такова било желанието є. При погребението апостол Йоан носел палмовата клонка, апостолите – тялото є. Над тях се чувала песента на ангелите. Отстрани напирали враговете є – същите, които разпънали сина є. Искали да я изгорят, да не остане знак по земята, да спрат всяка възможност за чудо. Но чудото отново се случило. Светъл облак обгърнал процесията, никой не можел да пробие през него. Внезапно облакът се разкъсал и един еврейски свещеник се втурнал към ковчега. В мига, в който допрял ръцете си о него, готов да го преобърне на всяка цена, невидим ангел размахал меч и му отрязал ръцете през китките. Залепнали дланите на ковчега, покаял се свещеникът и заплакал. Но чудесата продължавали. Обърнал се към него апостол Петър и рекъл: "Допри ръце до дланите си." В мига, в който го сторил, ръцете зараснали, като че ли никога не били пресичани с ангелски меч през китките. Видял това събралият се наоколо народ и тутакси разбрал: няма по-истинска и силна вяра от христовата. В този ден мнозина се покръстили и приели християнството. А тялото на Богородица поставили в семейната гробница. Отвора покрили с огромен камък. Отместили камъка едва на третия ден, когато пристигнал от дългото си и далечно странство апостол Тома. Мъчно му било, че не успял да дойде навреме, искал да види майката на Учителя. Апостолите изпълнили молбите му, отместили камъка, но в гробницата нямало нищо – няколко погребални платна и благодатно ухание. И тогава се явила Богородица и им казала какво се е случило: на третия ден пристигнал синът є, възкресил я и я отвел при себе си. Тогава годините є били 64.