Поезия в събота  Caribiana:

Не искам никой повече да ме обича..
От много обичи приличам на решето.
От днес нататък искам безразличие..
И да боли, ще преболява леко.
От днес нататък искам самотата си..
Не я населвайте с измислени любови.
Не искам никой да пробутва чудесата си..
Аз помня ябълката. И отровата.
Така че, сбогом. Беше ми приятно..
Театърът на чувствата ви е прекрасен.
/Възпитана съм просто...не е вярно.../
И все пак знам, че няма да намразя..
А просто тихичко ще си отида.
Къде - не питайте. И аз не зная..
А който трябва някога да ме обикне,
ще ме намери. И ще се познаем.