И Раайонният съд и Окръжният съд в Ямбол отхвърлиха окончателно жалба на...МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО. Да ходят да се жалят в евросъдилищата - Хага ли, Страсбург ли Люксембург ли - де да е!!!
Това само месец, след като съдийка от ЯОС, позовавайки се на Европейскито законодателство осъди Народно събрание, Комисията за следприватизационен контрол и самият ВКС
бел. Яс - което не ни пречи да не забравяме постановлението по делото на Славов "Комуналуниверс", нали...
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18 .12. 2015 година гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение
На 18 декември 2015 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ИВА КОДЖАБАШЕВА
Секретар
Като разгледа докладваното от съдия А. Димитрова
Вт. ч. гр. дело №424 по описа за 2015 година
За да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2/ ГПК , вр. чл. 121/ ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от Министерство на правосъдието – ответник по гр. дело № 2490/ 2015 год. по описа на ЯРС, против определение № 1832/ 12.10.2015 год. постановено по същото дело, с което е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на делото.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и изпращане на делото за разглеждането му от Софийски районен съд. Местната подсъдност е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск и за нея съдът не следи служебно (с изключение на подсъдността по чл. 109/ ГПК), а за десезирането на местно некомпетентен съд е необходимо възражение, което съгласно чл. 119 ал.3/ ГПК следва да бъде направено в срока за отговор на исковата молба. Исковата претенция е предявена срещу Министерство на правосъдието в качеството му на възложител на работа на държавен съдебен изпълнител на осн. чл. 49/ ЗЗД, вр. чл. 441/ ГПК, което е юридическо лице със седалище гр. София, поради което местно компетентен да го разгледа е Софийския районен съд съобразно общата разпоредба на чл. 108 ал.1 изр. първо/ ГПК. Като е постановил определение в обратния смисъл, ЯРС е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.
В срока за отговор ищците по делото и третото лице- помагач не са изразили становище.
По така поставения въпрос настоящият въззивен състав приема следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок, но разгледана по същество е неоснователна.
Бургаският окръжен съд е сезиран с обективно съединени искове, предявени на основание чл. 49/ ЗЗД, вр. чл. 441/ ГПК против Министерство на правосъдието за вреди, причинени на ищците произтичащи от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, осъществено от ДСИ с район на действие – Бургаския районен съд. Поради липса на предпоставката по чл. 119 ал.1/ ГПК, а именно – родовата подсъдност на делото на БОС с оглед цената на предявените искове, производството е прекратено и делото е изпратено на Бургаския районен съд.
С отговора на исковата молба ответникът направил възражение за местна неподсъдност на делото пред БРС, предвид седалището му в гр. София. С отговора е направено искане за привличане на трето лице - помагач - ДСИ, който според ищеца е извършил незаконосъобразните изпълнителни действия причинили му претендираните вреди и предявил обратен иск срещу него. Съдията – докладчик конституирал третото лице - помагач и се отвел от разглеждането на спора. Отводи по делото са направени от всички съдии от всички районни съдилища в съдебния район на БОС, поради което в производство по чл. 23 ал.3/ ГПК с определение от 05.10.2015 год. състав на БОС постановил делото да бъде изпратено за разглеждане извън пределите на този съдебен окръг а именно - на Ямболския районен съд.
Приемайки делото за разглеждане, съдията докладчик от ЯРС се произнесъл по направения с отговора на ответника отвод за местна неподсъдност. С обжалваното определение ЯРС оставил без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на делото, приемайки, че в случая намира приложение чл. 120/ ГПК, съгласно който настъпилите след подаване на исковата молба обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Приел е още, че ищците са обосновали избора си на местен съд с факта, че се претендират вреди от незаконосъобразни действия на ДСИ с район на действие БРС, т.е. налице е хипотезата на чл. 115/ ГПК и визираната в него изборна подсъдност дерогира общата подсъдност по чл. 108 ал.1/ ГПК. Направените след подаване на отговора отводи и изпращането на делото на ЯРС са обстоятелства настъпили след релевирания в чл. 120/ ГПК момент за определяне на местнокомпетентния съд и не следва да се обсъждат, поради което възражението на ответника и искането му делото да се изпрати на РС гр. София, са неоснователни.
Определението е законосъобразно, като постановено съобразно нормите на чл. 115/ и чл. 120/ ГПК, и постоянната, непротиворечива практика на ВКС по приложението им. С нея се приема, че фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, съгласно ясния текст на чл. 120/ ГПК, подлежат на съобразяване към момента на предявяване на исковата молба, а последващата им промяна не предпоставя уважаване на отвод за местна подсъдност на спора. Щом това е така, правилно ЯРС е приел, че с оглед предявеното с исковата молба право – вреди от непозволено увреждане с място на деяние – Бургаския районен съд и избраната от ищеца изборна подсъдност по местоизвършването на деянието, правилото на чл. 108 ал.1/ ГПК не се прилага. Направените отводи от съдиите, работещи в съдебния район на БОС, в резултат на които делото е изпратено на ЯРС, т.е. извън съдебния район по местоизвършване на деянието, е обстоятелство настъпило след подаване на исковата молба и не е основание за препращане на делото по седалището на ответника – Софийския районен съд.
Следва да се отбележи още, че този въпрос е разрешен по идентичен начин с определение № 727/ 05.12.2014 год. по гр. дело № 474/ 2014 год. по описа на Районен съд гр. Средец, потвърдено с определение № 658/ 13.03.2015 год. по ч. гр. д. № 281/ 2015 год. по описа на Бургаския окръжен съд, но произнасянето от този съд не прави обжалваното определение недопустимо, с оглед нормата на чл. 118 ал.2/ ГПК. Съдът не е обвързан от становището, че делото му е подсъдно, така че може да пререши въпроса с подсъдността, за да избегне постановяване на порочно решение ( вж. проф. д-р Ж. С., Българско гражданско процесуално право, ІV допълнително е преработено издание, стр. 136). Друг е въпроса, доколко решението по това дело ще бъде допустимо, предвид обстоятелството, че пренасянето му в друг равен съд – ЯРС - извън съдебния район на Бургаския окръжен съд е извършено от този съд, а не от компетентния такъв – Апелативен съд гр. Бургас.
Предвид горните съображения и неоснователността на подадената частна жалба, постановеното определение от ЯРС, с което не е уважено възражението на Министерство на правосъдието за местна неподсъдност на делото, следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, на осн. чл. 271/ ГПК, вр. чл.278 ал.4/ ГПК Ямболският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1832/ 12.10.2015 год. постановено по гр. дело № 2490/ 2015 год. по описа на Ямболския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. т. 9, б.”в” на ТР № 1/ 2103 год. на ОСГТК, ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.