На деветия месец от сътворението на света, смятано от март, се празнува денят на ангела с деветте ангелски чина Архангел Михаил. На всички ангели и на техния предводител е посветен този ден. Защото успял да победи отвърналите се от Господа ангели и да ги свали от небето, защото се сражава и пази верността на Божиите невидими вестоносци, облечени в бяло (чисто като душите им), с крила под мишниците. Когато някои ангели станали лоши и започнали да напускат Господа, Архангел Михаил събрал цялата небесна войска от ангели и заедно с тях запял песен във възхвала на Светата троица: "Свят, Свят, Свят е Господ Саваот." (Саваот означава "господар на войската".) На този събор на св. Архангел Михаил църквата посвещава 8 ноември, Архангеловден. Смята се, че на осмия ден от Страшния съд Исус ще дойде и ще съди живите и мъртвите.
Ангелите са пазители на човешкия род. Всеки при раждането си получава един от тях да го пази и закриля, да го предпазва от грях и подтиква към добро. В тяхната йерархия има девет ангелски чина, разпределени в три последователни степени – горна, средна и долна. В първата степен властват шестокрилите серафими, следват херувимите, силите, властите и началата. Предводител на всички и представител на Божиите тайни е вестителят св. Михаил. Заедно с него до Божия престол винаги седят архангел Гавраил (носител на Божиите тайни), Рафаил (лечител на недъзите), Уриил (просветител на душите), Салатиил (молител и застъпник пред Бога), Иехудиил (прославящ Господа) и Варахиил (подател на Божиите благословения). Всички ангели се смятат за пазители на хората и църквата се обръща към тях с молитва: "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди."

МОЛИТВА КЪМ АНГЕЛА ПАЗИТЕЛ

Светий Ангеле Христов! Припадам пред тебе и те моля, светий пазителю мой, който си ми даден още от светото кръщение, за да пазиш душата и грешното ми тяло, но аз с моята леност и лошия си навик огорчих твоята пречиста светлост и те прогоних от мене чрез различни грешни дела. Покажи се към мене милосърден и не се отлъчвай от мене. Помогни ми с твоите молитви да премина останалото време от моя живот непорочно и да сторя плодове достойни за покаяние. Зная, че никой не ми е такъв застъпник и защитник, какъвто си ти, светий Ангеле! Защото, като предстоиш пред Господа, ти се молиш за мене. Не преставай да умилостивяваш премилостивия мой Господ и Бог да прости съгрешенията ми, които извърших пред живота си с думи, дела и с всички мои чувства, и да ме спаси! Амин!

ИКОНИ

Заради това, че е архистратег на Христовото войнство, Архангел Михаил се изобразява като ангел воин, със светли крила и бойни доспехи, червена туника, ризница с образа на Медуза. В дясната ръка държи сабя. На някои икони в лявата ръка държи сфера, върху която е изобразен Хрис­тос. Много често Архангел Михаил наказва грешника с кървав нож или вади душата на богатия. Той е голям, страшен, като ролята, която му е отредена на съдник и душевадец. Затова понякога държи везни, които ще отсъдят доброто и злото, праведността и греха. Характерен сюжет е и Архангелският събор, фигурите на четиринадесетте ангела, наредени в три редици или заобиколили Михаил и Гавраил, изобразени в средата в цял ръст, в императорски одежди, да държат медальона на Богородица.

НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

За народа ни водачът на всички ангели, серафими, херувими е един от шестимата братя юнаци, които разделили света, земята и небето. На Рангел се паднало царството на мъртвите. Затова той идва в сетния час на людете и отнася душите им. Без него душите на смъртните не могат да отпътуват към вечността. Затова и народът ни го нарича Рангел Вадидушник и празнува в негова чест – да вади по-леко душите. Казват, че прави това с ябълка. Ябълката е плодородие, здраве и любов, но и символ на отвъдния свят, връзката между земята и царството на душите. Свети Рангел отвежда душата в отвъдния свят и там заедно със събрата си Петър я отпраща според това, което покажат везните, в Райската градина или направо във врящия казан на пъкъла.
Макар името на св. Рангел да е свързано със смъртта, легендите го свързват със справедливостта и живота. Говори се, че той съсякъл чумата, защото пречела хората да се размножават. Хората от с. Гинци, Софийско, твърдят, че това станало край тяхното село. От кръвта є поникнала синя трева.
Свети Рангел се смята и за господар на животните.

Легенди за св. Рангел

Веднъж животните искали да убият елена (еленът е символ на спасителя или душата, а рогата му са символ на безсмъртието). Но той им се помолил да нахрани първо трите си деца. Зверовете не били съгласни, но се намесил св. Рангел, казал им, че сам ще се върне. Еленът толкова бързал, че млякото му секнало, а животните му сложили капан, за да кажат на св. Рангел, че ги е излъгал. Но светецът, който виждал всичко, позволил на елена да не се връща повече при дивите зверове. (Легендата е от Благоевградско.)
В друга легенда св. Рангел всяка година изпраща елен от Бяло море до оброчището в Чипровци, за да бъде принесен в жертва. Доброволната жертва е най-свидна на Бога. А свързването на св. Рангел със символите на възкресението и прераждането на душата са важен щрих от представата на народа ни за смъртта и живота след нея и за светеца, който стои в основата на тази магическа и необяснима връзка: живот, смърт и отново живот.

Приказка за кръстника

Един селянин имал дете, но не могъл да си намери кръстник да го кръщава. Тръгнал да търси по други села. По пътя срещнал един човек и той го попитал:
– Къде отиваш?
– Роди ми се момче и отивам да си търся кръстник.
– Ами да ти стана аз?
– Добре, ами кой си?
– Аз съм Дядо Господ.
– Тогава не искам ти да си ми кръстник. Ти не си прав. Ти си наредил едни да са бедни, други – богати, едни – грозни и смешни, други – красиви и добри.
Отминал селянинът и насреща му – друг човек.
– Кой си ти? – попитал селянинът.
– Аз съм свети Архангел.
– Добре, ти ще ми станеш кръстник. Ти взимаш душите наред.
Върнали се в село и направили кръщенето. После св. Архангел завел селянина в рая да види правдата. Там имало много запалени свещи и една свещ вече догаряла. Тя била на селянина, а на детето тъкмо се запалила.
– Виж, твойта свещ вече догаря. Ти малко ще живееш още – казал св. Архангел.
На селянина му дожаляло и казал:
– Защо да е тъй? Нека детето да умре, защото то е още малко!
– Ами ти нали си за правдата? – казал св. Архангел. – Детето има още много дни да живее.
Съгласил се човекът да си даде душата, но имал малко работа и искал, когато я свърши, тогава да умре. Свети Архангел се съгласил да почака малко.
Минало много време и пак двамата се срещнали.
– Ти много ходи и работи. Вече времето мина и трябва да ти взема душата – казал св. Архангел.
Селянинът бил жаден и поискал да си отиде да пие вода, но св. Архангел му дал да пие от неговата чаша и човекът умрял. Със св. Архангел тръгнали към небето. По пътя светецът се сетил, че си забравил чашата на чешмата, и селянинът се върнал да я вземе. Като се върнал, св. Архангел го попитал какво е видял на земята.
– Видях една мърша и мирише много лошо – отговорил селянинът.
– Това е твоето тяло, което жена ти не е заровила още – казал св. Архангел.

Калугерът и Архангел Михаил

Един калугер живял в манастира си няколко години поред съвсем самичък. Най-после му дотегнал тоя живот и си рекъл:
– Ще оставя тоя манастир и ще ида по света да видя какво има, какво няма, че тогава пак ще се върна.
И тръгнал да върви по един път, накъдето го изведе. Като вървял, вървял, срещнал го един човек, въоръжен от главата до петите. Поздравил го и попитал:
– Накъде отиваш тъй, дядо?
Калугерът му рекъл:
– Ех, синко, намислил съм да ида по света, да се запозная с неговите работи, после да се върна и да понаредя манастира.
– Като е тъй, и аз имам малко работа по света, да ти стана другар, ако искаш? – рекъл въоръженият.
– Добре, синко, но страх ме е от тебе. Виждаш ми се да си някой харамия (разбойник) – да не ме убиеш някъде по пътя, като си толкова въоръжен с нож, пищов, топуз и пр.
Въоръженият му рекъл:
– Не бой се, аз не съм толкова лош, колкото ти се виждам. Защото занаятът ми е такъв, затуй ходя въоръжен.
– Добре – рекъл калугерът. – Да вървим сега, пък после от делата ти ще разбера какъв си.
– Да вървим – казал въоръженият, който бил ангел в човешки образ.
И тръгнали заедно. Като вървели, вървели, почнали да се питат из пътя къде да пренощуват тази вечер. Калугерът рекъл:
– Да идем в къщата на някой чорбаджия да преспим тая вечер.
– Не – рекъл въоръженият, – тази вечер ще идем на говедаря на гости, аз за туй съм тръгнал.
– Е, като мислиш, че е добре – рекъл калугерът, – там да идем.
Когато стигнали в селото и отишли в къщата на говедаря да спят, него го нямало още. Жена му ги приела добре в къщата, която представлявала проста колиба, подпряна в средата с дирек, а отстрани – надве-натри направена и покрита. Вечерта си дошъл говедарят, нагостил ги, с каквото Господ дал, и си легнали да спят. На сутринта, като станали, говедарят отишъл рано да изкара говедата, а гостите се готвели уж да си тръгнат и се помайвали малко, докато домакинът се отдалечи извън селото. На тръгване въоръженият човек се обърнал към жената и є рекъл:
– Ставай, прибери си всичко, което имаш в къщата, с децата заедно и го изнеси навън,защото ще съборя къщата ви.
Тя, като чула думите му, се изплашила и почнала да се моли:
– Синко, какво ще правиш, какво ви направихме! Не виждате ли, че сме сиромаси хора, нямаме друго освен тая къща, а ти искаш да я събориш! Моля ти се, недей ни прави това зло!
Въоръженият є казал:
– Много няма да приказваш, че видиш ли тоя нож? Ей сега ти взимам главата!
Жената се уплашила, извадила си децата и покъщнината, а той дръпнал дирека и къщата паднала. Калугерът се засрамил, дето тръгнал да пътува с разбойник, но си премълчал.
А въоръженият рекъл на другаря си:
– Хайде сега да си вървим.
И си тръгнали. През този ден вървели, що вървели, вечерта наближили друго село. Пак започнали да се питат къде да преспят – у сиромах ли, у богат човек ли. Въоръженият рекъл:
– Тая вечер пък ще сме на чорбаджията на гости.
Калугерът се съгласил. Вечерта, когато отишли на гости на богатия, той ги приел добре, нахранил ги, напоил ги, както трябва, и си легнали. На сутринта, като станали, паднала голяма мъгла. Като дошло време да си отиват, въоръженият рекъл:
– Моля ти се, дай ни най-малкия си син да ни изпрати донякъде из пътя, докато се вдигне мъглата, после ще се върне назад.
Богатият склонил, пратил го да ги изпрати донейде от селото навън. Тук, насред моста, въоръженият се приближил до момчето, извадил ножа си и го заклал. Накрая го оставил и си заминали. Като останали пак двамата другари, калугерът рекъл:
– Наистина, отначало те имах за добър човек, но сега, като ти видях неправдите, не мога да си мисля за тебе нищо друго, освен че си голям разбойник, който за добро все зло плаща.
– Не – рекъл другарят му. – Аз всичко с ред правя и за добро, ала ти не знаеш.
– Като е тъй – рекъл калугерът, – защо събори на онзи сиромах говедар къщата, защо уби на богатия сина му? Какво зло ти направиха единият и другият?
– Да ти кажа защо – рекъл въоръженият. – Онзи говедар, толкова години вече пасе говедата в селото, никога няма да забогатее, ако ще и до живот да ги пасе. Господ не иска вече да е говедар. Прати ме да му съборя къщата, защото под нея има заровен шиник с жълтици. Достатъч­но е спал отгоре им. Като вземе да си прави нова къща, като копае за темели, ще ги намери, ще си направи хубава къща, ще забогатее и седемте му деца няма да са говедари, а ще бъдат заможни хора. А колкото до сина на богатия, причината е следната: той още като беше на майка си в утробата и не беше се родил, рече в себе си така: "Докато не убия баща си, няма да му взема имането." Затова, преди той да убие баща си, Бог ми каза да му взема душата, за да не се изпълни желанието му. Разбра ли сега, че не съм лош и прост човек, разбойник, който за добро заплаща само със зло. Аз съм ангел Михаил, който взима душите на хората, и съм пратен да изпълнявам Божията заповед. Затова ти казвам, че нямаш работа в света, ами да идеш да си гледаш работата в манастира, че един ден, като дойда да те прибера с топуза и ножа си, смазвам те и нищо няма да остане от тебе. Сега оттука можеш да си вървиш право в манастира.
Ангелът останал невидим, а калугерът си отишъл да нарежда манастира и да си гледа работата.

Архангел Михаил взима душата на сирачета

Господ проводил Архангел Михаил да вземе душата на една вдовица, която имала шест деца сирачета. Като отишъл Архангел Михаил, взел да се чуди: ако вземе душата на майка им, тези деца ще тръгнат по улиците немили-недраги, няма кой да ги храни. И той взел на шестте деца душата, а майка им оставил. Като се върнал при Господа, Господ го попитал:
– Какво направи, Михаиле?
– Боже – рекъл, – като отидох в къщата на вдовицата и видях тези шест деца невръстни, рекох си: ако взема майка им, няма кой да ги закърпи, няма кой да ги опере, няма кой хляб да им омеси. И като гледах, гледах, реших, че е по-добре техните души да взема.
Господ не му казал нищо. Излезли и отишли на морето. Господ казал на Архангел Михаил:
– Влез в морето и извади едно камъче.
Архангел Михаил влязъл и извадил едно камъче от дъното на морето.
– Разчупи това камъче – рекъл му Господ.
Разчупил камъчето и намерил няколко червейчета вътре. Тогава Бог попитал:
– Тези червейчета кой ги храни?
Архангел Михаил казал:
– Ти, Боже!
– А ти защо помисли, че няма кой да храни на вдовицата децата, че взе техните души, а не на майка им?! Който храни тези червейчета, той ще храни и децата.

РИТУАЛИ

На Архангеловден се коли курбан в чест на светеца, покровител на мъртвите. Жертвата е мъжко животно – овен или шиле – или застаряла овца щърбица.
Жените раздават пита, "рангелово блюдо", "боговица" и вярват, че парата, която излиза от нея, се вдига нагоре и свързва направо с душите и техния господар. Пластичната украса на хлябовете е близка до тази за помен или погребение.
Хлябът се разчупва на кръст високо над главите от най-възрастния мъж, който го полива с вино и моли благослов от светците – Архангел Михаил, св. Никола и всички останали – за плодородие на пшеницата и житото през годината.
Църквата отслужва тържествена служба.
Денят е последният от големите есенни празници в чест на св. Петка и св. Димитър и слага началото на период, в който светът в пост се вглежда в себе си, подрежда ценностите си, очаква и се подготвя за голямото коледно чудо – раждането на Христос.