Поменен обред в чест на душите, основан на вярата в безсмъртието на душата. На него хората почитат своите близки мъртъвци. Ходят на гроба и преливат с вода и вино. Палят се свещи, месят се погачи, приготвят се ястия. Раздава се жито за "Бог да прости душите" и се вярва, че каквото на този свят се раздаде, такова на "онзи свят" ще се намери, че в рая пред всеки е сложено това, което е дал с ръка, и това, което близките раздават за душата му. Вярва се, че раздаването на земята облекчава страданията в ада. Паленето на свещи напомния Христос Спасителя, светлината на света. Напомня също така и за живота на земята, който чезне и тлее също като топящата се свещ.
Житото е бъдещото възкресение. Както житното зърно умира в земята, за да възкръсне за нов живот, така и душите се възраждат.
Виното е свързано с даващата живот лоза. Преливането в помените напомня за прехода от смърт към живот. Смята се, че на задушница душите слизат на земята, затова се приготвя изобилие от любимите им ястия и човек се настройва за общуване с тях.
На гроб се ходи сутрин, след изгрев слънце, но преди пладне или следобед, преди залез.