Старият Сталинов принцип, че е важно не кой гласува, а кой брои, е актуален днес и сега в България
АРМАН БАБИКЯН – експерт по политически маркетинг и пиар
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Арман Бабикян
Избори като избори. Много емоции, малко победители и много победени. Но кои са победените? Тези, които не са с властта. Тези, които нямат протекцията на МВР. Тези, които не въртят милионите. Тези, които малко или никак не се процеждаха в медиите. И най-вече тези, които не участват в броенето на резултатите. Старият Сталинов принцип, че е важно не кой гласува, а кой брои, е актуален днес и сега в България.

Измамата се състоя в стотици секции в страната. Масово не се даваха препис извлечения от протоколи. Какво като законът задължава? Тъпоумните обяснения, че нямало тонер за принтерите, или обратно - има тонер, но няма хартия, бяха достатъчни, за да може комисиите, доминирани от ГЕРБ, да пишат каквото си искат. Въпреки това безконтролно положение в стотици протоколи има видими грешки и са преправяни по няколко пъти. Това е

чудовищно престъпление срещу свободния глас

на десетки, а вероятно и стотици хиляди граждани.

Ще се запитате как така медиите не обръщат внимание на това? По време на цялата кампания те бяха дирижирани от корпоративно-партийната клика на властта и бяха "пропускливи" само към посочените от нея лица. Радан Кънев почти не излизаше от една от двете уж частни телевизии, за да обяснява кой и къде е на балотаж, без да сочи име на агенция. Но и нямаше кой да го попита. Вървяха измислени скандали с Цветанов, който се оказа другият любим телевизионен герой. Разбира се, не мина и без смешки и забавления за публиката. Така вместо да проникне дълбоко в корупцията и на местната власт, националната журналистика предпочете да забавлява публиката с Пижо и Пенда, с битието на вечния Ценко Чоков, с мислите на Тодор Славков, с причудливите прически на някои кандидати и съответно - с плакатите на неизвестни герои от "Междузвездни войни", които са тиражирани по стените на разни селища.

Зрелищата бяха осигурени, а за хляба никой не пита. През това време Бащата на нацията се "тревожеше" по важните въпроси в международната политика заедно с "началниците" от Брюксел. Дори театрално заяви, че той в тези избори нямало да участва. Това, разбира се, не му попречи да се разположи в наднормено телевизионно време по два национални телевизионни канала - в началото и в края на кампанията. Но кой ти помни обещания. В самия ден на изборите гражданинът Борисов прегази закона като магистрала частен имот и публично обяви за кого е гласувал. Но вдървената от страх ЦИК не посмя да стори каквото и да е, защото знае, че

Бащата на нацията е над закона

Слугинажът се превърна в масов спорт и моят приятел - министърът на спорта Красен Кралев, може да е щастлив, защото толкова масово и без разходи не се е спортувало от времето на Тодор Живков. Като стана дума за слугинаж, да не пропусна и някои социологически агенции, които "удобно" бяха пропуснали в анкетните карти имена на основни кандидати и коалиции, но обилно презентираха екзит пола като достоверен източник на информация в деня на изборите. Така измамата, или по-точно кражбата, на изборите доби "логичен" вид и хората си казаха, че това е народната воля.

Като капак на театралната сцена бе пуснат Волен Сидеров, който внесе драматизъм в сценария и възмути масите в друга посока, за да завърши представлението с баталните сцени от "Арена Армеец". Все пак за какво са ни я построили благодетелите, ако не за масови събития. Някой да помни, че са фалшифицирани изборите? А случайно да видим колко жалби има за вота? Никой. Дори и да стигнат жалбите до съда, отсега мога да позная отговора, че нарушението не е съществено и не е повлияло на изхода от вота. Всички се занимават с беловласия хулиган и някаква странно неотстъпчива председателка на ОИК-София, която отказа да направи очевидното - да вкара 100-тина експерти, които са ангажирани и бездруго в изборите, за да ускори процедурата по приемането на протоколите. Някой може ли да повярва, че цял ден не се намери сила в държавата, която да я принуди?! Бащата на нацията намира време да ни говори за магнолията си и да плещи весели случки за това как пафкали цигарки с Москов, за да окадят Росен, но не намери време да каже и дума за тормоза над няколко хиляди души, хвърлени като роби на арената... И има защо. По сценарий вината трябваше да се метне към Мая Манолова, защото тя е "от лошите" в постановката.

Избирателният кодекс бил лош и ето на - затова припадат хората

Телевизиите изстреляха поредната поръчка през устата на "експерти" като Десислава Атанасова, които плуват свободно във водите на медицината и здравеопазването, банковото дело, а сега - и в изборното законодателство.

При всичките му несъвършенства законът е на две години и едва ли текстът му е невероятна изненада за вицепремиера Томислав Дончев, за областния управител, за общината, за ЦИК и ОИК. Изброявам ги в реда на отговорностите към изборния процес. Апропо, говорим за същата ЦИК, която противозаконно, под натиска на Цветанов и компания, искаше да тегли номерата на кандидатите в София, а не по места. Добре, че съдът се оказа на място, докато говорителят на комисията благо даваше интервюта, че номерцата не решавали изборите и това не било много важно. Същата ЦИК, която разреши преупълномощаване на членове на секционни комисии (няма го в закона) и която смени правилата за гласуване в изборния ден, за да върви процесът по-бързо. Между другото точно по този Изборен кодекс дойдоха на власт днешните управляващи и странно, че тогава не им пречеше. Но няма значение, важното е пропагандата да върви.

Предстоят балотажи и още няколко дни вълнения.

Но шоуто скоро ще свърши и който е избран, избран

Всички мълчаливо ще си налегнат парцалите, защото иначе или ще изхвърчиш от работа, или няма да получиш дърва за зимата, или ще има проблем с детската градина на детето. Към слугите на режима отново ще потекат милиони от обществени поръчки, а към приведените медии - комуникационни пакети по европроекти. Както е известно, с пълна уста не е прилично да се говори. Пак ще ни показват три шосенца и два шадравана, а населението ще е благодарно и на малко. Апропо, от около 40% активност половината гласове се изляха в урните за ГЕРБ, което означава, че 80% от гласоподавателите са някъде другаде. Но какво от това. Важно е кой брои. Нужна е само малка корекция в конституцията, за да се върне член Първи. Само вместо БКП трябва да напишем ГЕРБ и можем да си помълчим така 500 години... Имаме опит.

Вестник СЕГА
е собственост на роденият в Ямбол Сашо Дончев
оригиналният текст с множество коментари е тук
http://www.segabg.com/article.php?id=775686