Мишлетата се събрали на събрание и единодушно решили
да сложат на котката звънче. Да си я чуват отдалеч като идва.
Само дето не се намерила нито едно да го направи.
Това е началото на приказката!
Как продължава ли?
Ами, един ден - от девет планини в десета се появил някакъв фейсбук. Всяко мишле се скрило в дупката си и оттам пред лаптопа, похапвайки последното си парченце сиренце, плюело по другото, че е страхливо.
И така ден след ден.
Едно-две мишлета решили сами да излязат да й сложат звънчето.
Ама веднага получили коментари на страницата си: – „Аз теб те познавам добре, искаш да се сближиш с котката, нали?” , „Колко сирене изкяри а?” „Къде си тръгнал бе, ти ли ще уплашиш котката?”, „Да бе, колкото и колкото предният път”, „Искаш да откраднеш звънчето ли?”, „Натегач”, „Фукльо” и други доста нецензурни миши слова, дето да се чудиш, как са влезли в малките им глави.
А през това време котката си ги изяждала едно по-едно - тихо, необезпокоявано и съвсем безпристрастно.
Как свършва тази приказка ли?
Както започва:
Имало едно време едни мишлета.