Илко Капелев


УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

Като искра божия изскача
от клокочещите недра на изгрева самолетът.
Прекосява небето,
както насекомото прекосява самонадеяно ябълката.
Лети през белите дробове на синевата.
Поглъща ги с хладнокръвието на хищна птица.
Нагоре е мрак.
Ала е препасана машината с ластик на бънджи.
Слънцето дъвче плацентата на хоризонта
и,
след като я изяде, ще изгрее.
Колко много самолети всяка сутрин
заглушават раждането на деня.
Аз слушам изгрева.
Аз чувствам изгрева.
Долу, под прииждащата синева,
камбаните възвестяват Успение Богородично.
Сигурно трябва да кажа „Алилуя!“
Ето, казвам го…
И изгревът затрупва този древен,
този пленителен,
този красив,
свиреп
и изтичащ от поднебието град.

15 август 2003 г.