Възнесение е един от дванадесетте големи празници и се празнува винаги 40 дни след Великден, в четвъртък – подвижна дата. През тези 40 дни Христос останал на земята и проповядвал учението си, подготвял учениците си за апостолската дейност, която им предстои, за разпространението на вярата в трудности и неволи по всичките посоки на света. На 40-ия ден ги събрал при себе си и пред очите на много свои последователи се въздигнал от Елеонската планина към небето. "А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше" е записано в евангелието от Марка (16:19–20).
В "Дела на светите апостоли и св. апостол Лука" се разказва как Исус събрал апостолите си и им рекъл: "…да не напускат Йерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия дух не след много дни." ("Деянията на апостолите", 1:4–5). Така обявил слизането на Светия дух и предсказал всичко, което ще се случи: "Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият дух, и ще бъдете свидетели за Мен в Йерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като рече това, и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях; които и рекоха: Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето." ("Деянията на апостолите", 1:8–11)
Мястото, от което Исус се възнесъл, мигом се превърнало в свещено. По него дълго се виждали отпечатъци от стъпките на Спасителя. Царица Елена заповядала на мястото да се изгради храм, който по-късно бил разрушен от сарацинците.