Илко Капелев
В едно по-духовно време 35-годишнината от основаването на Дружеството на писателите в Ямбол (1979 г.) щеше да бъде отбелязана най-малко в голямата зала на община Ямбол. Щяха да присъстват политици (можеше да има дори служител от културното министерство или самия министър), общински дейци, стопански ръководители и журналисти…

А сега (27 ноември 2014 г.) събитието се проведе съвсем скромно и незабележимо от обществеността в читалнята на РБ „Г.С. Раковски“. 30-ината присъстващи – основно местни творци, за сетен път намериха капка топлинка и подслон в този храм на мъдростта и знанието, но без високопоставени гости.

Работата е там, че вместо да бъде раздухван огънят на родолюбието и любознателността сред  потенциалните почитатели на книгата и най-вече сред младите хора в Ямбол, то по един пренебрежителен начин, равнодушно и нехайно се омаловажават усилията на ямболските ентусиасти на перото, не се зачита техният труд, който облагородява мисълта и възпитава чувствата… Това е още едно доказателство за разширяващата се пропаст между  интелектуалци и управляващи въобще.
   
Като аргумент за тези думи в същия ден от  парламента (в който е формирано мнозинство от типа „орел, рак, щука“) дойде и първата звучна плесница за българската култура: за шеф на парламентарната комисия по култура бе избран Славчо Пенчев Бинев, известен повече като Слави Бинев. „Надяваме се, заявиха единодушно от БНТ и Националното радио, че с този избор парламентът няма да постави под съмнение ролята на обществените медии в отстояването на професионалните стандарти, журналистическите принципи и свободата на словото…“ Този избор, мили братя и сестри, още веднъж подлага на изпитание и дискриминация българската култура. Това е унижение и оскърбление за дейците на културата.

Но защо да отиваме толкова далеч: нима преди известно време комисията по култура в ямболския парламент не оглавяваха хора, които една изложба не са посетили през живота си, а четенето на художествена литература за тях е мъчителен и непонятен процес?

През редиците на Дружеството на писателите в Ямбол са преминали творци, чиито имена греят на национално ниво. С национално признание и днес са удостоени ямболски писатели, членове на СБП. Техният труд облагородява, зарежда поклонниците на словото с вдъхновение, обогатява въображението им…  Но кому е нужно всичко това, щом на ход с  пълна пара шества чалга културата, която много политици с трепет и удоволствие споделят!?
30.11.2014 г.