Илко Капелев
Понеделник (10 ноември) би бил един прекрасен ден за празнуване на Свободата, ако тя бе придобила оня образ, който ние мечтаехме и сънувахме. Уви, обществото беше измамено и по-прозорливите усетиха това още в зародиша на „перестройката“. Още в зората на промените ние видяхме не красивото лице на един нов и свободен живот, а тъкмо обратното: най-уродливата форма на една социално-политическа система, наречена за прикритие на нейния криминален произход „демокрация“. 

Този вариант с това изкушаващо сърцето наименование обаче не проработи.  25 години правим опит за  летене, но не се получава… Това ми напомня детството, когато ние децата в моята селска махала, подмамени от полета на птиците, се качвахме на някое високо дърво и скачахме от там с надеждата да полетим… Махахме неистово ръце… Но си оставахме само лъчезарни и неуморими мечтатели.

Днес демокрацията у нас също е един безуспешен опит за летене, една не съвсем безобидна „детска“ игра, която за разлика от онази, която вече споменах, носи разочарования и тегоби на много хора. Последните години на политически кризи („метеоритни“ отломки от които е и новосформираният 91-ви български кабинет от типа „орел, рак, щука“) са само красноречиви примери за подмяната на свободата с едно измамно обществено-политическо съоръжение, което оплита в своите зловещи пипала хората с лъжи, грабежи, демагогия, корупция и нравствен упадък… Демокрацията се превърна в синоним на най-дивия и варварски капитализъм, който някога е съществувал в България.

През този четвърт век (когато от новородено дете един човек израства до възраст, в която може да управлява своя живот и живота на много други хора)голям принос за общия упадък на страната ни имат и външни „наставници“, които безцеремонно подклаждаха (подклаждат) у нас духовни вражди и антагонизъм. Самата Европа е объркана в своя „последователен“ път към изграждането на по-добро и модерно общество. Празникът в чест на падането на Берлинската стена в Германия бе основателен, но си остана само германски празник. На този празник бившият лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов, който подари на Германия нейното обединение, не пропусна да отбележи, че… „краят на Студената война беше само началото на пътя към нова Европа и един по-безопасен свят.

Но вместо да изгражда механизми и институти на европейската безопасност, вместо да провежда широкомащабна демилитаризация на европейската политика, което, между впрочем, беше обещано в лондонската декларация на НАТО, Западът и особено САЩ обявиха себе си за победители в Студената война… Лидерите на западния свят бяха ударени в главата от еуфория и триумфаторство… Вместо да стане лидер на промените в глобалния свят, Европа се оказа арена на политически сътресения, съперничество за сфера на влияние и, не на последно място, на военни конфликти…“


Този хладен душ на несъмнено най-желания гост на тържествата пред Бранденбургската врата би трябвало да отрезви и най-опиянените от предизвикателствата на новия световен ред политици както в Европа, така и в европейска България.

В противен случай безплодният опит за летене ще продължи, ей Богу!