Кирил Крумов Кадийски – български поет, преводач, издател. През 1971 г. завършва руска филология в СУ “Софийския университет”. В периода 1972 г.-1977 г. работи като редактор в Радио София, в периода 1979-1991 г. е в издателство “Народна култура”. Той е основател, от 1991 г. и собственик на ИК “Нов Златорог”. През 1975 г. е поетическият му дебют. Участва със стихотворни преводи в различни антологии. Има преведени стихотворения на руски, полски унгарски език. Автор е на съчиненията “Небесни концерти” (1979 г.), “Гърне с опашка” (1982 г.), “Ездач на мраморни коне” (1983 г.), “Пясъчно време” (1987 г.), “Ламентации. 9 стихотворения” (1988 г.), “Сме ли съдени?” (1989 г.), “Преди да възкръснеш” (1990 г.), “Стихове” (Париж, 1991 г., на френски език), “Между двойна бездна” (1991 г.), ““Перо от феникс” и други стихотворения” (1991), “Господни делници” (1992 г.), “О кой” (1994 г.), “Поезия” (1995 г.).

ШЕКСПИР – XXI

Дърветата по хълма – мрачни капитани –
понесли са на рамо кървавия труп
на изгрева... Среднощните трагедии са изиграни
и пак на сцената ще се качи животът груб.


Стакан с отрова, удар на рапира –
не е за простосмъртни тоя дял;
разсъхнат шев по черепа на Йорик – как вибрира
кардиограмата ти с ритъм подлудял!

За кой ли път светът от трусове се мята?
И стенеш ти, щастлив, че дишаш, че жужи вън цъфналата вишна,
че атомната гъба друг – не теб! – уби...

А – цвете върху болничното шкафче на земята –
духът, изпуснат от бутилката, е клюмнал – питанка излишна:
Тo be or not to be?

На 16 Юни са родени и Георги Парцалев и Симеон Борисов Сакскобургготски