посещения 484
 Христо Карастоянов
Случва се, че след публикация я в някой електронен сайт, я в печатно издание се намира някой да е прочел написаното и то да го е подбутнало да ми напише писмо. Понякога ми се карат високомерно, понякога се съгласяват..., такъв е животът все пак. Наскоро нещо се „заядох” с цялата тази лудост, наречена „Хари Потър”. Не за друго, ами защото поредното изригване на манията – не е моя тая дума, има си я вече, настанила се е трайно в общественото пространство, тази „потър-мания” – та след поредното й подлютяване през лятото на миналата година съвпадна с кандидат-студентските изпити. Двойките тогава си бяха в обичайния процент, горе-долу половината от работите бяха оценени с тая оценка. И не това ме стресна, а едно изявление на шефа на изпитната комисия в самата Алма Матер, където той каза, че основната грешка в писанията на мераклиите да става филолози била, че бъркали Елин Пелин и Йовков.
Както и да е, тогава пак получих едно писмо от читател. И ето какво ми пишеше той:
„…Принципно съм съгласен с основната Ви идея - че от средните ни училища излизат 90% илитерати. И причините не са изцяло в съвременната ни образователна система.
Навремето, когато Вие и аз сме били ученици, образователната ни система имаше по-задължителен и по-принудителен вид от сегашната. За лятната ваканция ни раздаваха един доста дълъг списък с "правилни" книги, които трябваше задължително да прочетем до 15 септември. Защото повечето от тях изучавахме през следващата учебна година. Сред тях бяха Йовков, Вазов, Елин Пелин, Ботев, Каравелов. И на който му е било интересно ги е чел с интерес. На който не му е било интересно, но пък е бил съвестно пионерче и комсомолче, също ги е чел. И макар по принуда, в главата му все е останало, че Елин Пелин пише за живота на шопските селяни, а Йовков - за живота на добруджанците. И поне не ги бърка кой кой е.
Докато днешното интернет поколение не го ръчка никакъв принудителен остен в ребрата. Информацията, която ги залива, е толкова прекомерна, а капацитетът на мозъците им е все толкова, колкото беше и нашият на тяхната възраст. В тоя капацитет малко трудно ще се вместят наедно 7-те Хари Потъра, изобилно претрупани учебници по всички предмети, 12 часа висене в Скайпа, 10 часа игра на Кънтър Страйк, купони с аверите на джойнтче, 3 часово технопарти и... лавица с Ботев, Вазов, Йовков, Елин Пелин. Ай познай от пръв път кое ще изпадне най-напред, когато се препълни капацитетът на тийнейджърския мозък...”
Ще кажете – това са очевидни работи и защо ви ги препредавам тук...
Просто защото изводите на непознатия ми – очевидно окат и разгневен – кореспондент могат да се отнесат не само за образованието. Затова ви ги препредавам! Спомнете си, ако можете, колко много неща затрихме през тия години на тая, с извинение, демокрация. И си спомнете колко от тях въобще не бяха за изхвърляне!
Ако някой ще ме обвинява в носталгиране по оная държава, тоталитарната – нека преброи първо до десет и тогава да ме обвинява. Не носталгирам по никаква държава. Просто знам, че се отказахме и от неща, които тепърва ще ни потрябват.
Но повечето загуби ще са невъзвратими.
Образованието е само едно от тях.
|
