посещения 503
 Христо Карастоянов
Ако общинарите в Ямбол от миналия век са били като общинарите в Самоков, сега Ормана щеше да е собственост на Симеон Сакскобургготски
Е, пак се почна!... След като се клеха пред избирателите си от първичните партийни организации, че първата им работа ще бъде да разръчкат тъй наречената реституция на някакви си царски имоти, и след като първата им работа беше да го забравят светкавично това нещо, сегашните власти - вече дори и не ги знам колко са на брой - нещо пак се раздвижиха около въпросната реституция. Там някакви гори били надписани ли, какво било, но всичко останало си било напълно наред, виновни нямало и върхът на цинизма беше, че от централния комитет на Симеон Сакскобургготски викнаха да благодарят за стриктната работа на компетентните органи... Разбира се, никой не ти казва какво ще се случи с "донадените" декари гори, нито пък дали някой въобще възнамерява да предприема каквото и да било по този повод.
Резултатът от това уж ново развитие на нещата ще бъде само един: има някаква дребна грешка (ега ти дребната грешка - 4500 декара!), но като цяло всичко е законно. Вълкът в лицето на грохналия електорат от кварталните организации ще бъде сит, а агнето - семейството на господина от Испания - ще си остане цяло в няколкото дворци и сред горите и тучните ливади на България...
На първото - историческо, естествено, как иначе - заседание на Народното събрание на Народна република България през ноември 1989 година, когато се изтрепваха кой да стане и по-силно да напсува Тодор Живков, един много народен генерал каза, че Тодор Живков имал повече резиденции - тоест дворци - от двамата български царе. Последваха ръкопляскания в залата, преминаващи в еуфория сред нас пред телевизорите и така нататък... Сравнението, разбира се, не е вярно, както мисля, че и сравненията между някогашното УБО и още по-някогашното интендантство не са справедливи, понеже едното е държавна структура, а другото - дворцова канцелария, - но не е там работата.
Работата е там, че въпросното семейство Сакс унд Кобург-Гота не би трябвало да има нищо в границите на България. Дядото на сегашния щастлив притежател на неизброими имоти със странното за нашите земи име Фердинанд Максимилиян Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота е подпоручик от австро-унгарската армия, най-нисшият офицерски чин в която и да било армия, нещо като младши лейтенант по нашему, с амбициозна майка, която се води княгиня, но не е ясно княгиня на какво. Добре, просто княгиня. По някакви причини именно той е бил избран да стане княз на тази напъдена и разпарчетосана земя, но на тази му възраст в ония години хората са ставали генерали, съжалявам. (Столетов, наший генерал, дето ревнал гороломно онова, което е ревнал, става такъв на 25 години, генерал, хем истински.)
Както и да е
Когато през 1887 година двайсет и шест годишният младши лейтенант бива назначен за княз, в тази държава има конституция, където в член 35 е постановено, че: "Народното събрание определя за обдържане на княза и неговия двор 600 000 франка на година." Шестстотин хиляди франка, естествено, са много пари, но така или иначе са броени пари, крайна цифра. "Това количество не може да бъде нито уголемено без съгласието на Народното събрание (което е ставало), нито намалено без съизволението на княза (което пък не съм чувал да е ставало)..."
Така е по конституция, а нали всички сме за конституцията?! А специално с Търновската конституция доскоро поне много се гордеехме...
Оттук не прокуратурата - оттук нататък с цялата тая унизителна за всички история следва да се захване Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, наречена мило комисия "Кушлев". Цивилна листа - толкова и толкова. Толкова и толкова години. Общо броени - еди-колко си. Странични доходи - има ли, няма ли, проверява се. Данъци върху тия пари - проверява се също. Похарчено за издръжка на глава от семейството - хляб, сирене, газ, сапун, бензин за автомобилите и зоб за конете, дрешки на децата и прочие - толкова и толкова. Остават чисто - толкова и толкова. Честно спечелени и разсъдливо спестени, за да си купят някой ден я дворец, я гора.
Оттам: всичко, що е "реституирано", се разглежда, както се разглежда, с извинение, гарсониерата ми. Колко е струвала, как и с какви средства съм я купил през забравената седемдесет и еди-коя си година, каква й е данъчната оценка в момента, инфлация, дефлация, амортизация и прочие. Тегли се чертата и се вижда дали е могъл Фердинанд Сакс унд Кобург-Гота, пък бил той и Фердинанд I, да си купи тия гарсониери, а синът му Борис - остров Свети Тома, дето летовниците си го знаят като Змийския остров.
Работата е там, че повечето от тия реституирани днес имоти не са били купувани. Чисто и просто са били подарявани от блюдолизци кметове и слагачи общинари, изживяващи се като царедворци, а не избраници на съгражданите си. Кметът строя си мени, нрава си никога, така че те, тия хора, и някога са били същата работа като сегашните.
Една от градските легенди на Ямбол си е направо доказателство за това нещо.
Значи пристига Особата, дядо му на сегашния партиен лидер, в Ямбол, посрещат си го със салтанати хората, банкети, речи, всичко, както си му е редът. Остава да преспи в града. На заранта казва, че много му харесал юрганът, с който го били завили през нощта. Нашите хора с гордост и удоволствие обявяват, че щом толкова му е харесал - подаряват му го за спомен от Ямбол.
Хубаво, обаче Фердинанд не ще юрган.
Фердинанд иска ни повече, ни по-малко Ормана.
Ормана е нещо, за което просто не ми се говори. Страхотно място е Ормана, дори и сега е страхотно; през ония 45 години си го бяха отцепили военните, но даже и тогава се гордеехме например с това, че в Ормана се намира най-голямата фазанария в България ли, на полуострова ли, все едно... Не съм ловец, но вярвам, като ми казват, че тук било едно от добрите ловни полета на България.
Както и да е...
Та си поисква човекът в прав текст да му подарят ямболии Ормана.
Следват напълно сериозни прения по въпроса, но с една дума резултатът е, че не му го подаряват!...
Опъват му се и толкоз.
Особата се врътва и си тръгва сърдит на Ямбол на неразбраните ямболии и - легендата си е легенда, но е факт, че нито той повече се връща тук, нито синът му Борис стъпва в Ямбол. Когато в началото на трийсетте се открива железопътната линия Ямбол - Елхово, той идва да пререже лентата, но заобикаля Ямбол и я прерязва чак извън града. Голяма ще да е била царствената обида, щом и Симеон при първото си идване в България дойде до Ямбол, но стигна само до винпрома, а в града не влезе... Въобще легенда без истинска случка в дъното просто няма. В тая - също.
Е, ако тогавашните градски първенци и кметът са склонели и са му уйдисали на мерака на Фердинанд, сега вероятно и Ормана щеше да е на Симеон Сакскобургготски, а един ден и на Симеон-Хасан. (Пък прокуратурата щеше да се чуди накъде да гледа.)
Оттам нататък господин Кушлев може да се допита до знаещите и да провери дали подаръците на държавния глава са същинска негова собственост, лична, искам да кажа, или са все пак на държавата, дето й е глава. Тъкмо пътем ще видят чии са и царските жезли и къде им е мястото. След което можем да си потърсим наследници на цар Калоян, да си им върнем пръстена и да го носят, ако искат - в "Сотбис", ако искат - в "Кристис".
Вижте, не съм от хората, които приемат на юнашко доверие оная книга, в която уж били събрани съветите на Фердинанд към сина му Борис. Не съм виждал с очите си онова: "Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване." Може да го е казал, може и да не го е казвал.
Обаче дори и да не е исторически вярно, то със сигурност е исторически достоверно. И за кравата е достоверно, и за доенето също.
Странното е, че продължава да е вярно и сега.
... А юрганът - халал да му е!
|
