|
За влиянието на цензурата върху носенето на чадър |
|
|
|
|
11/01/2008 11:01 |
посещения 512
 Христо Карастоянов
За тия вече осемнайсет и кусур години много клишета и щампи загубиха смисъла си. Едно от тях е, че българските синоптици “не познават”. То по начало си беше смешно да се говори за “познаване” в един занаят, стъпил единствено върху науката, та за какво “познаване” говорехме, но нейсе... Та това клише вече не важи. Познават си хората. Някъде през втората половина на декември прогнозираха мъгли и студ по Коледа – мъгли и студ имахме. Сняг, рекоха, за Нова година – стана, макар и не баш на Нова година.
Обаче този прогнозиран от метеоролозите хубав сняг навън ми припомни едни на пръв поглед съвсем други работи.
За младите хора – а преди всичко за младите във вестникарския занаят – вероятно звучи като историческа екзотика съществуването на официална цензура. А имаше такава. Напълно законна, подкрепена с документи и нормативни актове. Имаше “Списък на обектите, съставляващи държавна и военна тайна” – или нещо подобно, (но смисълът е точно такъв). И във всяка редакция имаше човек, който отговаряше да не се появи във вестника нито един такъв “обект”. В списъка имаше смайващи неща. Например не можеше да има снимка на гара или мост, понеже врагът ще отвори вестника и ще види гарата или моста, а то – стратегически обект, да му се невиди, военен! Не можеше да се пише за самодейците от денеато, тоест Дома на народната армия, щото то щеше да покаже на врага, че в гради ти има армия, тоест гарнизон...
Както и да е.
Наскоро взех, че се зарових в този списък. И какво? Оказа се, че и дългосрочните метеорологични прогнози били “обект, съставляващ държавна тайна”. Направо касаело националната сигурност и войската в частност... На пръв поглед – смешно. Но само на пръв поглед. Защото като погледнеш по-внимателно, това означава, че метеоролозите са били заклещени в менгемето на глупавата държавна тайна. (Което си е направо кеф! Просто нищо не правиш! И най-вече – не контактуваш с колегите си отвъд желязната завеса, че те нали са слуги на империализма...)
А слугите на капитализма развиваха науката си бясно! Спътници, компютри, комуникации... Прогнози, ранно предупреждаване...
Сиреч най-важното в просветения двайсти век: ИНФОРМАЦИЯ!
При нас – държавна тайна.
Е, добре. Тая приумица на държавата си отпадна, забравихме я, и днес синоптиците очевидно си партнират с колегите от цял свят. И това най-мощно оръжие на времето – информацията – е на тяхна страна. Защото информираността е компетентност. И гаранция за точност.
И ето че прогнозите им са точни, а от старата приказка за това, че като ти каже Любка Кумчева, че ще е слънчево – най-добре си вземи чадъра! – остана само думата “познават”. Те, слава богу, вече не “познават”. Те знаят. А грешките им не са в амплитудата “ще вали – няма да вали”, а са в рамките на научната грешка.
Та това си мислех сега, в началото на тази нова година, осмата от третото хилядолетие.
И си помислих: синоптиците хубаво вече познават, ами политиците и икономистите?
Е, всичко по реда си.
Още по темата
|
