стихотворение на Невена Борисова - Селена. Селена било името на древногръцката богиня на Луната. Луната, за която - вж.  стихотворението на Ваня Велева


Той стои в метрото.
Носи здрави обувки -
вероятно някой се грижи за него.
Винаги обаче е гладен,
въпреки че
сам не забелязва това.
Говори силно -
издува гърдите си
като гълъб пред женска
на площад в Париж,
рядко търпи възражения.
Около него се тълпят слушатели,
занасят афоризмите му вкъщи -
като красива ваза
ги показват на приятели,
казват, че им звучат като проповеди.
Измежду тях се намира някой,
който замислено казва...

прескачат през вековете -
тези лудите,
винаги се озовават някъде,
при многото хора.
Сигурно носят нещо,
щом
толкова упорито
ги пращат.