промените, които настъпиха в държавата ни през 2007 г. Вярвам в бъдещето на България!"
Притеснения, надежди и послания на народния представител от ПГ „Коалиция за България” инж. Стоян Проданов

Неусетно отмина още една година и отново сме пред прага на новата. Спомням си как  всички очаквахме 2007 година с нови надежди изцяло насочени към Европейския съюз и с вяра, че условията за живот в България ще се променят. В ежедневието си срещам хора доволни от европейското ни членство, но има и много разочаровани и недоволни. Мисля обаче, че никой не може да отрече настъпилите промени. Ще започна с  увеличението на доходите-малко е , но е … възможното. Факт са увеличението на пенсиите, заплатите, факт са коледните добавки за най-възрастното население, факт е преизпълнението на бюджета за 2007г. Има, разбира се какво още да се желае в тази посока. Важното е, че правителството и народното събрание се обърнаха с необходимото внимание към отраслите в селското стопанство, бизнеса и инфраструктурата. Социалните проблеми, здравеопазването и образованието  също са на дневен ред. Веднага искам да споделя, че разбирам недоволството на хората, не отричам, че голяма част от населението, особено възрастните и безработните, все още живеят  трудно.Това ме тревожи….като човек, бизнесменqкато представител на законодателната власт и като член на най-социалната партия БСП. И няма значение дали  сме в края или в началото на годината.
Тревожи ме сляпото доверие на българина пред последните години към измислени лидери, които предлагат без да се замислят някакви нереалистични философии, идеологии, които се харесват като говорене, но защитават единствено личните и корпоративни интереси на тези лидери и на определени кръгове.
Тревожи ме липсата на компетентни кадри, професионалисти във всички сфери на обществено- икономическия и политическия живот.
Недоволен съм например от това, че БСП не използва ефективно своя потенциал като партия, като човешки ресурс, а най- безотговорно и неразумно го разпилява и дори отблъсква.
През 2007 година съдействах и настоявах за националните доплащания на земеделските производители. Често се срещам с тях и добре познавам техните проблеми. Голям успех за мен беше осигурената безплатна поливка, безакцизното гориво, помощите за обезщетение на земеделските производители, които изгубиха реколтата си вследствие на сушата. Съдействах за реализирането на редица инфраструктурни проекти и обекти не само в Ямболска област, но и в страната.
Вълнува ме съдбата на земеделските производители, съществуването на кооперациите, развитието на Ямболска област като цяло и най-вече преодоляването на регионалните различия. Вярвам, че община Ямбол има големи възможности за развитие и не мисля, че са свързани само с разкриване на търговски обекти.
Най-голямата ми амбиция винаги е била да провокирам администрациите, ведомствата или хората от които зависи, да бъдат по-активни, да обичат и да разбират работата си, да се отнасят с отговорност към задълженията си, да бъдат отзивчиви и добронамерени. Отчайвам се когато виждам мързеливи и некомпетентни служители. Ние като държава и като народ не можем да си позволим това, тъй като се намираме в такъв етап от развитието си, в който трябва да работим много, да имаме идеи, да имаме желание да ги реализираме, да разработваме проекти и да усвояваме средствата от Европейските фондове и оперативните програми.