Самотен е копнежа
на луната,
увила дъх
във шала на мечтите.
Изплетен от дъха и шал
наметнат над Морето на студа,
погалва Антарктида,

превръща я във Залив на дъгите.
А храбрите блещулки
на сълзите
разплискват вик
разкъсан на парчета.
Парчета цвят
и смях,
влакна от шала,
морето ги събира
в раковина

и изгрева
на лунната усмивка,