посещения 426
 Любомир Котев
Пред името на всеки наш лекар днес се мъдри доктор, а доктори на медицинските науки всъщност са малцина. Нашите лекари, оказва се, експлоатират спекулативно традицията. Защото някога завършващите медицина в чужбина задължително са защитавали докторат и действително са били доктори, докато днешните им колеги, макар да се кичат с титлата, току завършили института, всъщност са само лекари...
Българинът най-често великодушно прощава на бездарника всяко издънване и е снизходителен към мързеливеца, ако не свърши както трябва някаква работа. Безмилостен е обаче към талантливия, способен човек и все гледа да му върже кусур, а на работливия не просто завижда, а го мрази. Всичко това сочи, че сме незрял, недоразвит, аморален народ, склонен да прощава непростимото и да се опиянява от недостатъците си, докато отрича истинските ценности...
Радой Ралин казва, че имаме учени, които пестят мислите си, а са извънредни щедри в цитатите. И допълва, че “човек обикновено пести онова, което не му е в изобилие”...
“Такива са нашите общи български работи – пише през 1871 г. Нешо Бончев. – Да даде, няма; а ако има не дава. Па и да иска да даде, в чии ръце да дава?” И по-сетне, в същата статия, разказва как общината в родното му Панагюрище искала да купи манастирска воденица за нуждите на училището, та поръчала на свой избраник С. Чолаков – член на мезлича в Пазарджик, да брани правата й. В крайна сметка въпросният С.Чолаков купил имота за себе си...”Огласяваме това безчестно дело за позор на самозваните наши представители и защитници – проплаква Н.Бончев, - които уж бранят правата ни, а излезли, че в мътната вода риба ловят.” Файда от подобно огласяване обаче няма! И до днес далаверата е бабаитлък, а не позор , дори ако си член на мезлича. Докарали сме я дотам, че да се срамуваме, ако не крадем. “Той е дотолкова некадърен – казва площадния неофолклор- че не може да краде!”. Съвсем логично е при това положение понятия като “бизнес”, “предприемачество”, пък и “достойнство” не само да се обезсмислят, но и да се превърнат в своята противоположност...
Според Жан дьо Лабрюйер “една от характерните черти на посредствения ум е да разказва непрекъснато”. У нас непрекъснато каканижещият досадник минава за умен човек. Пак Лабрюйер казва::Малоумникът е глупак, който не приказва, с което е по-поносим от говорещия глупак.” У нас е непоносим малоумникът, който мълчи, но се преструва, че има какво да каже...
Често и охолно говорим за трудолюбието на българина, но малцина са обяснили кога, как и защо работи той. Направил го е Александър Стамболийски. “Наемният труд – казва през 1921 година държавникът – изобщо води към мързел. Ако не беше частната собственост, която развива трудолюбието у човека, последният ще да прилича на свиня. Българинът е трудолюбив най-вече затова , защото е собственик.” Такава е истината: българинът е работлив, когато копае нива, и мързелив, когато работи за държавата или за когото и да е. Странно е, че не искаме да се примирим с тази тъй очевидна истина...
|
