посещения 682
 Христо Карастоянов
Хайде да си представим нещата така... Един ерген се оженва. Ама се оженва с всичките му салтанати, разбираш ли: водят се там с момата, колкото е прилично, щипят се по седянките, хоро играят на мегдана, от там той вдига татко си и майка си, отиват при таткото и майката на момата, искат й ръката, ония я дават, хайде ела се вие-превива, мома се с майка прощава, хайде от там при попа да ги венчае, въобще – всичко, както си му е редът и както е по закон.
Какво става после обаче.
Става това, че младоженецът нещо изведнаж разбира, че не му харесва булката!... Нещо не му е комфортно с нея, нещо решенията в младото семейство само тя ги взема – недемократично, тоест – с една дума, не му харесва и това е.
Обаче от друга страна му е хубаво да е женен!
Перат го, готвят му, гледат го, къщата му харесва, курникът му харесва, коритото му харесва, каруцата и конят също, и, най-важното, не му се налага да ходи по драките да..., сещате се какво се прави в драките! – та не му се налага, защото си има женско под ръка.
Самото женско обаче изведнаж престава да му харесва, казахме защо: не му е комфортно, недемократично му е едно такова...
И вика, а, не, отказвам се!
Ами хубаво, му казват, като не ти харесва, какво да се прави... Демократична държава сме вече, модерна, ей го адвокатинът, ей го съдът – развеждай се и въпросът се решава.
Обаче човекът не иска това – не иска развод тоест. На него му е хубаво да е женен – даже много му е хубаво – той просто булката не харесва.
Тъй, му викат, и какво правим при това положение?!
Ами какво правим, вика той. Ето, жената има много хубава сестра, тъй че напущам кревата на жената и отивам в кревата на сестрата!
Е? Кажете ми сега какво го правиш такова?
Точно това, което си помислихте, правят и роднините на булката: хвърлят му един хубав бой и го натирват от къщата, и цялото село е на тяхна страна, защото всички виждат, че тоя катил точно това заслужава, едно хубаво натирване заслужава. Може дори и другите да го облъскат с неокастрената, нали? Може и да да го прекарат през цялото село с някаква поучителна табела на врата, всичко може – каквото и да го направят, все ще си го е заслужил.
Защото все пак си се оженил точно за тази жена, нали? Цяло село ти е играло на сватбата, на която сватба сте се взели точно с тази невяста, а не със сестра й, и като не ти харесва – просто напусни, какво толкова?!
Няма начин да се случи друго! Няма начин да му кажат: “Ами добре! Като не ти харесва жената, пък ти харесва да си женен, хубаво: излез от вашата стая и се прехвърли в стаята на сестрата!”
А ето че за народните ни, с извинение, представители, това е напълно в реда на нещата. Не им харесва булката, обаче не се махат от къщата, ами сменят одаята. И това се смята за нормално, морално и законно.
Извинявайте, обаче на секундата си вземам назад думите, ако се намери поне един човек в тая шибана държава, който да стане и да каже: “АЗ КАТО ГЛАСОПОДАВАТЕЛ ДАДОХ ГЛАСА СИ ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ!”
|
