|
Христо Карастоянов. Е ли държавата автономна? |
|
|
|
|
23/11/2007 10:11 |
посещения 395
 Наскоро се чу и вяло отшумя новината, че един бая високопоставен сановник от Българската православна църква не е допуснал Иван Добчев да постави на пловдивска сцена драматизация по произведение на Емилиян Станев. Цитираха се – изречени ли, написани ли, не разбрах – причините, които изтъкнал светиня му. Спектакълът "Лазар и Иисус", предназначен за честване на 100-годишнината на писателя, щял да бъде "безцеремонно поругаване на евангелския текст, свързан с праведния Лазар и сестрите му Марта и Мария", тъй рекъл младият дядо Николай пловдивски и работата се свършила.
На фона на страховитите информации за кървави сблъсъци на религиозна основа, които пристигат от всички кътчета на тази напъдена планета, това дори не е “пейзаж от битката”; това е по-скоро някакъв доста незначителен детайл от пейзажа. Почти толкова незначителен като онзи случай отпреди две-три години, когато църквата забрани на националната телевизия да излъчи един филм, а националната телевизия, вместо да попита светите отци с какво право се меси в пряката работа на едно светско (и държавно, моля!) учреждение, клекна и им уйдиса на акъла. Не излъчи филма.
Миналата седмица например на среща със студенти главата на Отдела за външни църковни връзки към Московския патриарх, Смоленският и Калининградски митрополит Кирил казал: “Днес ние живеем в епохата на постмодернизма, а характерна за тази епоха е една твърде опасна идея: епохата на постмодернизма не апелира към разбиране на истината – истината е относителна, колкото глави, толкова и истини, вместо истина имаме понятието “плурализъм на мненията”!” Страхотно. Плурализмът на мненията като заплаха за истината! А онзи ден президентът Владимир Путин се срещнал с йерарси на Руската православна църква и със самия патриарх Московски и на цяла Русия Алексий II. И патриархът предложил да се създадял орган, контролиращ... нравствеността на общество. И казал: “Мисля, че днес обществото ни се нуждае от съвет по въпросите на морала, който да поеме съответните контролиращи
функции...”
И това си го бива. Контролиращи функции!... А щом в Русия го искат, и тук няма да закъснее. (Да не би
случайно преди пет години Георги Първанов да получи някаква си международната награда "За изключителна работа по укрепване единството на православните народи", отличие, давано от Международния фонд за единство на православните народи, който е под попечителството на Алексий II?)
Че църквата като институция е призвана да ни извисява всякак (в морално отношение – още повече!), то е дефиниция. Това на църквата й е дълг.
Въпросът е защо ще осъществява този си дълг насила? Защо вместо да ни учи на любов и мир между човеците, тя иска един вид пълномощия, за да насади същата тази любов? В закона за вероизповеданията има член (10), в който се говори за това, че традиционно вероизповедание в Република България е източното православие, а не че Българската православна църква играе ръководна роля в Република България.
С една дума църквата е автономна, независима от държавата, но държавата автономна ли е? Независима ли е държавата от църквата?
Още по темата
|
