|
Христо Карастоянов. А за децата кодекс няма |
|
|
|
|
14/11/2007 20:11 |
посещения 488
 След като изиграха в продължение на няколко седмици ролята на масовка – а по-точно казано, на пушечно месо за гордите си синдикати, стачни комитети и техните говорители – учителите се прибраха на топло в класните стаи. С подвити опашки, разбира се, което си беше ясно още от момента, в който хора като Янка Такева излязоха на площада.То хубаво си беше ясно, че така ще стане, но и най-големите песимисти (или оптимисти – зависи от коя страна го гледаш) не допускаха, че тази странна стачка ще съсипе учебната година. Защото тези няколко седмици са ужасно много време, а пък днес, в условията на лавинообразно увеличаваща се информация, са реална опасност пред учебния процес.Това не го казвам аз, дето съм далеч от проблемите на училището. (Но не училището като арена на баталии и митинги, а училището като система, която учи!) Та не го казвам аз – казват го с почти еднакви думи и всички страни в безславно отминалия конфликт.
Учебният процес е застрашен. Пропуснато е фатално много време.
И какво следва?
Ами много просто. Ще се увеличат учебните часове, ще се намалят с по някой и друг ден ваканциите и – готово! От два-три дни се заговори и за някакви си консултации. (Никой не казва ясно и разбрано за какво става дума, но очевидно иде реч за вид извънкласна работа. Щом е извънкласна, то тя пак ще е на гърба на учениците, а учителите ще трябва да бъдат финансово компенсирани.) (Да не говорим как ще се развихри обирджийската система на частните уроци, особено за завършващите седми клас или средно образование..., но това е друг въпрос.)
Е не е честно! За увеличените часове, както и за намалените ваканции учителите сто на сто ще си получат възнаграждението като за положен извънреден труд. Там кодексът на труда е безапелационен.
А за децата кодекс няма.
За тях има здравно министерство, но здравното министерство още по средата на стачката ясно каза, че няма да възрази нито на увеличаването на учебните часове, нито на съкращаването на ваканциите, нито дори на това – да се учи и в събота, нищо че в момента уж до това нямало да се прибегне. Впрочем от правителството уж дадоха заден за удължаването на учебните часове, но у нас може да се смята за доказано, че една работа почне ли да се говори – пиши я направена. Заговори се за съкращаване на времето за екскурзии, за времето за тъй наречените зелени училища, та по едно време дори стана дума и за орязване на часовете за физическа подготовка или както там се казва...
Тоест, все “благи” намерения, с които да се наваксва пропуснатото – и нищо, че за пропуснатото през тия шест седмици учениците изобщо не са виновни: пропуснатото ще се компенсира за сметка на здравето им.
Пък ако щете – и на гражданските им права и свободи. Какво, пресилено ли звучи? Да не би само учителите да са граждани на държавата? Децата не са ли?!
PS: Впрочем, много е любопитно да се разбере какво стана с колективните оставки, дето щяха да ги подават не знам си къде си цели учителски колективи... Подадоха ли ги, не ги ли подадоха, ако да, то приеха ли им ги? А?!
Още по темата
|
