посещения 475
 Петър Кънев, зам.-председател на комисията по икономическа политика и член на бюджетната комисия в Народното събрание: В Бюджет 2008 е заложен рекорден ръст на инвестициите и капиталовите вложения
- Г-н Кънев, какво определение бихте дали на проектобюджета за следващата 2008 г. ?
- Определението за бюджета го даде министърът на финансите Пламен Орешарски по време на срещата на Съвета на тройната коалиция в резиденция "Лозенец", а именно, че това е бюджет на устойчивост и развитие. Специално за думата развитие имаше доста дебати дали да е точно тя или да се ползва формулировката модернизация. В крайна сметка остана развитие, защото за пръв път имаме 51 процента ръст на бюджета на инвестициите и капиталовите вложения - това е един изключително сериозен ръст. В няколко сектора се вливат приоритетно средства и това са образование, здравеопазване, инфраструктура. Това са основните направления. Напрежението в бюджета е доста сериозно. Имаме около 900 млн. лв. превишение от миналата година за пенсии и по около половин милиард за образованието и малко по-малко за здравеопазването. На заседанието на тристранката, в което участвах се коментираха още няколко теми, едната от които беше за падането на осигуровките за пенсии с още 3 процента. Предложението направихме аз, Милен Велчев и Йордан Цонев. Лично моето мнение беше, че трябва да бъдем малко по-предпазливи и свалянето на пенсионните осигуровки с още 3 процента да стане под условие, както беше миналата година, т.е. да влезе от 1 юли при наличие на добри постъпления в бюджета. Имаше интересен дебат и за здравните осигуровки, като решението бе тук процентът да не се вдига. Доста се дискутираше и по данък дивидент. Предложението, отново мое, на Велчев и Цонев беше за 2 процента данък дивидент. Прие се единодушно за 5 процента, което не е фатално, но все пак е един знак към българския бизнес. Всички решения бяха на базата на докладваното в началото на срещата от министър Орешарски, който представи какви са приходите в бюджета. Чутото потвърди правилността на решението миналата година за намаляване на корпоративния данък, с което се постигна рязко повишаване събираемостта и изсветляване на икономиката. В сравнение с миналата година сега имаме 40 процента ръст на данък печалба за деветмесечието.
- Как ще отговорите на редовния упрек на опозицията, че се трупа толкова голям излишък?
- Всяка опозиция за това е такава, за да упреква. Това - първо. Второ, ние сме притесни действително много от дефицита по текущата сметка. По тоя параграф вече минахме прибалтийските държави. Тази година ще бъдем над 20 процента, за догодина се очертава процентът да бъде почти 22. Това е огромен дефицит. В някои от вестниците вече имаше предупреждения, например "Файнешънъл таймс" сигнализира за очакван срив в икономиката на прибалтийските държави. Ние трябва да сме изключително внимателни и затова големият бюджетен излишък, нека да го наречем не излишък, а преизпълнението на бюджета, е един буфер, резерв за следващата година. Виждате, че вече сме влезли в спиралата на инфлацията и че тя върви в рамките на 5-6 процента. За догодина е заложено пак толкова - около 6 процента. Ръстът е заложен над 6 процента. Иначе това, за което аз съм особено доволен е, че на срещата в резиденция "Лозенец" разглеждахме не само бюджет 2008, но и прогнозите за 2009 г., т.е. как ще се развива икономиката ни до края на мандата на правителството. Друго, което беше отчетено на заседанието е, че общините в момента са в изключително добра финансова ситуация. Преходният остатък за 2006 г. е бил 180 млн. лв., т.е. това, което те са спестили са го прехвърлили в следващата година, за 2007 г. е вече 680 млн. лв. В момента в общините има страшно много пари. Взе се решение за формиране на един, т.нар. резервен фонд. Той е около 370 млн. лв. Досега на общините и изобщо на всички бюджетни организации се казваше, че имат право да харчат 90 процента от бюджета си. Сега, с новия фонд, ще се поеме този луфт и бюджетните организации за догодина ще харчат 100 процента от средствата си.
- Какъв ще е ефектът от съкращаването с 12 процента на разходите за издръжка на административния апарат?
- Това беше точката, по която обсъжданията продължиха най-дълго, дебатите течаха часове наред. В крайна сметка решението бе взето, като се възприе идеята да се наеме голяма одиторска компания, която да направи пълен анализ на публичния сектор в България и не толкова да се съкращават "на калпак" хора, колкото да се реформират министерства и ведомства със сливания, закривания. Има не малко мъртви структури, вие сами го виждате.
- В централната преса излезе информация, че няма да се пускат параметри, а конкретното ведомство ще решава дали да съкращава хора или да реже от заплати...
- Нищо подобно, точно обратното. Като бройки 12 процента ще бъдат съкратени, а останалият фонд работна заплата ще бъде преразпределен на останалите, т.е. не се съкращава фонд работна заплата.
- Какъв ще е ефектът за хората от политиката, касаеща доходите? Може ли да се каже, че предвидените увеличения на заплати и пенсии ще повишат покупателната способност и изобщо стандарта на живот на хората или ще се запазят сегашните нива?
- Конкретните числа вече са известни на всички - 10 процента ръст на заплатите от 1 юли следващата година, почти 10 процента гарантирано увеличение на пенсиите, минималния осигурителен праг стана 250 лв., минималната работна заплата скача от 180 на 220 лв. Всички ония, които попадат в зоната до 430 лв. заплата, ще им бъдат индексирани сумите, за да се възстановят загубите от въвеждането на плоския данък. Той играе една много сериозна положителна роля за служителите и работещите с високи доходи. Отчете се, че всички, които са с доходи над 500-600 лв. официално получавани заплати, плоският данък им носи средно годишно по една заплата, а всички, които са с над 1000 лв. им носи още една заплата чист доход. Отделно всички творчески професии ще имат признати разходи 40 процента.
- Очакват ли се промени при обсъждането на проектобюджета в Народното събрание?
- Да, вероятно ще има промени между първо и второ четене, но те няма да са съществени.
Разговора проведоха:
Севдалина Кръстева, в. "Делник",
Тодор Петков-паж
|
