Ваня Велева
Есента напука кирпичения зид на лятото,
с дъха на лютеница и на дюли.
Овошките лениво се усмихват под чардака,
коремите подули.

Преплитат пръсти като в страстна самба,
последните филизи на асмата.
Със грозде, вкиснало лисицата по пладне,
напива се следобеда и с лято.

И жегата прогонена в косите на Сахара,
помята спарени от яд шамари…
Дъждът приклекнал в сянката на хляба
причаква ни във цигански шалвари

 Бел. лит. ред. - не е на нивото на Велева, ама връзки ко да прайм...Пък и ? на вкус, както каза лисицата от по-горе.