Миряна Минкова
Децата си шушукат на площадката
и от пробитите им джобчета изпадат хартийки:
[Р + Л = ВНЛ]
Момиченцето скоква пред краката ми
и грабва малката си тайна.
Смачква я и хуква.
А аз стоя - по средата на площадката,
по средата на града, по средата на своята микровселена -
с ключове в ръка
като с инструменти,
с които да поправя счупеното в
моя малък сив свят, в който всичко
се измерва в квадрати, в точни минути,
в брой намачкани листчета...
И вечността изглежда също толкова немислима,
колкото идеята за връзка със само един ключ.