|
За “добрите” и “лошите” сепаратисти |
|
|
|
|
15/08/2008 14:08 |
посещения 216
Христо Карастоянов
На Кавказ гори война. Истинска, а не “студена” или виртуална. Е, в момента, в който пиша тези редове, руският президент вече беше заповядал на войските си да спрат огъня, но това стана на седмия ден от началото, а и кой може да каже, че е окончателно и завинаги? Защото когато пък четете тези редове руските войски вече могат да маршируват по улиците на Тбилиси...
Думата ми е за друго...
Държавите, които ръкопляскаха през февруари на случващото се в Косово, сега ревнаха възмутено, че Русия била агресор, а Грузия – жертва. Така де, Грузия иска да е в НАТО, а Сърбия каква им е на натовските чиновници?!... Буш, който до онзи ден си бъбреше дружески с Путин, а след това нарече новия руски президент Медведев “умно момче”, сега размахва разочаровано пръст и ги кори иззад океана...
А инак изглеждаше напълно в реда на нещата същите ония, дето вчера така яростно защитаваха правото на косоварите на самоопределение и отделяне от Сърбия, да проявят днес същите съчувствени жестове и към жителите на Южна Осетия.
Да, ама не! - дето викаше един прашасал български журналист.
Този път “главен приоритет” на канторите, канцелариите и коридорите в Брюксел се оказа съхраняването на териториалната цялост на Грузия в днешната й форма.
“Гъвкавите” до вчера граници на Балканите, внезапно придобиха сакрален статус на Кавказ!
Нали уж след едностранно обявената независимост на Косово правото на народите да се отделят от държавите, в които не искат да живеят, се беше превърнало в нова ос за европейската дипломация.
Това право, оказва се, може да се признава не на всички, ами някак си така, с подборка ли, що ли...
Че как така?! Що за двойни стандарти?!
Явно в природата съществуват “добри” и “лоши” сепаратисти?! Първите се ползват се ползват с подкрепата на Запада и се борят срещу съюзниците на Русия, като косоварите де, а вторите следва да бъдат атакувани, тъй като вредят на приятелите на Запада, като южноосетинците. При това за разлика от кинозлодея и партньор на Москва Слободан Милошевич, днешният грузински президент Михаил Саакашвили – който бълва угодни на американците заявления и ги множи неуморно – прати свои войски в Ирак и бленува да интегрира Грузия в НАТО.
Пред лицето на такава преданост, мигар може да означава нещо за западните администрации съдбата на жителите на Абхазия и Южна Осетия?
Хайде, за Щатите работата е ясна: във Вашингтон ставащото в Кавказ и всичко на всичко още един епизод в борбата за отслабването на влиянието на Русия в покрайнините на бившия Съветски съюз.
Обаче “европейците”? Нали именно те създадоха стратегия, според която преразглеждането на старите тукашни граници се правеше ужким в името на велики принципи и права на народите? Как и кога тази стратегия се изроди в елементарни опити за преразпределение на старите зони на влияние и във възкресяване на някогашните призраци от Студената война?
А къде сме ние? – според както гласеше една телевизионна рубрика...
Къде е българската позиция?
О, Боже, какви глупости дрънкам и аз!
|
