|
13/08/2008 00:08 |
посещения 489
Изтляха всички истини
изплакани във блусове
Остана ми онази – непоправимата.
Толкова много и дълбоко е пусто,
че не търся даже причината.
Но... Възкръсвам по малко
и споря със белег,
оставен да скита по нечие рамо
Измивам вината
със тласък последен,
и вече е страшно –
дълбоко съм в тебе.
Сега съм последна,
сега си последен...
Не свършва, а почва-
прилича на обич...
боли ни до кости
като есен на пролет.
Росица Бакалова
|
