Борислав Георгиев
Ако тръгнем да търсим кусури на местната власт, все нещо ще се намери несвършено, ненаправено, незапочнато дори. Още повече, че природата на ямболци е чувствителна, когато става дума за опущения в градското управление, а иначе е далеч по-благосклонна към гафове в собственото си битие
Такива сме не от вчера и няма как от утре да се събудим променени.

Поне обаче, можем да търсим и позитивните неща, защото, както е нареден божият свят, и в ямболската община нещата не са само черно-бели, а далеч по-пъстри. А и колкото и да имат някои политически формации претенции към първите шест месеца от управлението на кмета Георги Славов, все пак той не се покри, а публично каза къде вижда сполуките си. Сега, дълго може да се дърлим дали действително сме обречени да решаваме стари проблеми, но ако не сме тотално опърничави, би трябвало да си даваме сметка откъде стартира общинската администрация. Като наченем през тоталното занемаряване на градската градина и на парк “Боровец”, като се мине през липсата на каквито и да било разработени сериозни проекти за финансиране по иначе тъй многобройните програми на ЕС, та стигнем до пълното затъмнение какви имоти всъщност притежава Ямбол.

Понеже пъзелът се реди едно по едно, да върнем леко лентата назад и да си припомним имахме ли при прежния кметски мандат изобщо адекватно поддържане на тревните площи и на междублоковите пространства? Някои съграждани твърдят, че губили по времето на Кирил Тодоров хайванчета из буренаците, а понеже тези плевели бяха с ръста на баскетболен централен нападател, животинките така и не се намерили. Склонен съм да им вярвам, дори и да има лека хипербола, защото не къде да е, а в градската градина нещата бяха оставени на такъв свиреп самотек, та ако не се бе появила идеята за изложбата на нашия съгражданин Кирил Желязков, можеше тъй и да си остане неокосено в парка. Сега поне в това отношение Ямбол е в прилично състояние. Общинскта фирма “Комуналуниверс” се разгърна здраво още в ранната пролет, днес, в сърцето на лятото, също работниците не спират да косят и градът определено е в по-угледен вид.

Което не означава в никакъв случай да го ударим на овации или да се въргаляме в ориенталската дрямка на самодоволството. Прекалено голямо е изоставането на града ни в много неща, твърде дълго се замота преструктурирането на общинската администрация, в която пък сега не могат да се попълнят с качествени хора възлови позиции, като например длъжността  на главния архитект, а както вървят нещата и по гроздобера няма да имаме трети заместник кмет.

И то, не че пестим от заплати в Бялата къща, а явно пак сме на тая гара, на която перманентно има проблеми с кадрите. Като притурим и не особено качестваната работа на Общинския съвет, има доста трески за оглаждане.

Ако считаме, обаче, че пъзелът може да се нареди за няколко седмици, то трябва да сме страшно наивни. Ние самите не сме адекватни в нужната степен, а нали управниците ни приличат в значителна степен именно на нас. Защото никой не ги е спеснал от Марс и ако не са от съседната къща, то са от близката улица и няма как да не си приличаме.