|
В деня, когато на Слънцето му притъмня от Луната |
|
|
|
|
01/08/2008 11:08 |
посещения 473
Ваня Велева
Следобед навъсен ръми по паважа,
унило проскърцват върби.
Сънени мисли наресва витража
на идните дни…
Отекват в душата ми лунни кохорти,
вкусът по- горчив се преражда.
Ако сега се протегна на пръсти,
ще рукнат от слънцето сажди.
От тях ще вали, ще сълзим на умряло
и в траурен сън ще заклюмат цветята.
Следобед навъсен-
ескизи във черно
рисува, рисува луната.
|
