посещения 213
Жан-Мишел де Уал, професор в Свободния университет на Брюксел, казва:”У
нас хората смятат, че тротоарът трябва да се измете, защото това е в
общ интерес. В България на никого не му пука за тротоара. В България
никой не сменя изгорялата крушка във входа. И всички стоят на тъмно. А
гражданското общество започва от това – аз ще сменя крушката, това е в
мой интерес и в интерес на другите.” Професорът, слава Богу, не е
видял, че не само не сменяме крушката, ами гледаме да я откраднем, ако
може, че не само не чистим тротоара, ами гледаме да изхвърлим тайничко
боклука си. Не е видял това, но е видял друго: Българите говорят само
негативно. Говорят лошо за съседите си, за колегите си, за страната си…
Мерсия Макдермот ни убеждава, че Левски и Ботев „разкриват двете
страни на националния ни характер”, а сетне твърди, че „Левски и се
струва като жив герой от народна приказка”. Това е предостатъчно, за да
заключим, че инак влюбената в България Мерсия Макдермот е далеч от
националния ни характер. Защото Левски олицетворява нашите реалии, той
е земният, мъдър, автентичен българин, който знае, че времето е в нас и
ние сме във времето, а приказен герой е по-скоро романтикът Ботев,
готов на саможертва за народа си, макар да го недолюбва…
Техническите нововъведения, наместо да улеснят живота ни, понякога
го усложняват. Селянин от пограничните села ми се оплака, че трябвало
всеки ден да се кача на черешата, за да се свърже със сина си в Кипър.
Мили родни картинки са в този случай и катерещият се по черешата старец
и изкривената мобилна мрежа, която работи безупречно в цял свят, но не
и тук…
Един шведски художник, Ларс Норман, казва:”Искам да открия какво ни
липсва на нас в Швеция от това, което вие имате, искам да предам
колкото се може повече от красотите на Бългаия, които не могат да се
намерят у нас. Вие притежавате чудния контраст между високите планини и
равните полета. Вие притежавате и чудното съчетание на старото и
новото, мъдрото зачитане на традициите на старите хора от страна на
младото поколение от независими и самоуверени строители.” Заплененият
от красотите на отечеството ни швед се заблуждава – това, че Господ е
дотолкова милостив към нас, не стига, за да сме по-мъдри. Напротив,
„младото поколение от независими и самоуверени строители” най-често
безмилостно разпилява традициите…
Протойерей Йордан Попов от Камена Рикса, като разсъждава върху
злокобните Септемврийски събития от 1923 година, казва нещо съществено
за нашите нрави:”От друга страна, защо да го крием: бащата , виждайки
котерийността на нашите партии, че се борят само за властта, караше
своите синове да се запишат във всички партии. И ако единият е демократ
или радикал, другият ще бъде националист, а третият без друго комунист.
Във всеки случай нека бъде и там застрахован, си казваше бащата. По
такъв начин един член е стражар в околийското управление, а другия в
клуба на комунистическата партия. И мислите, вие, управници и вие
комунисти, че вашите тайни нареждания не се узнават. Много се лъжете,
ако мислите подобно…”
Тихон Хренников:”Може да се каже, че България е родина не само на
българите, но и на световната музикална слава…” Така е, знаменитите ни
певци и инструменталисти отдавна са покорили света, но има все пак нещо
смущаващо във факта, че са премного великите ни интерпретатори, а
нямаме велики композитори…
*
Още по темата
|
