|
31/07/2008 11:07 |
посещения 216
 Христо Карастоянов
Печатните издания вече не сколасват по никакъв начин да следят новините за нови и нови атентати. Ето, вестниците в понеделник ни оглушават със заглавия за серията ужасяващи атентати в Индия. “16 бомби на колела убиха 45 души в Индия”; “45 жертви на бомби в Индия”; “Бомбени атентати окървавиха Индия”; “Кървави атентати в Индия отнеха живота на 45 души”... Това са само малка част от зловещите заглавия, с които започна седмицата.
И още нещо “ново”: световните информационни агенции буквално се побъркваха, когато съобщаваха броя на жертвите в Ахмедабад в северна Индия. Първоначално ставаше дума всичко на всичко за две жертви. След това се чу, че загиналите са 38, за да се стигне до цифрата 46...
Причината?
Причината не е в неосведомеността на агенциите!
Причината е в поредната подлост на терористите. Те взривяват вече по няколко бомби. Дяволският замисъл на терористите се състои в това – да се лишат от шанс за спасение ранените. За целта подлеците са заложили две от най-късно взривените адски машини непосредствено до болницата, където са били откарвани пострадалите!...
Това пишеха в понеделник вестниците!
В понеделник сутрин обаче светът вече знаеше за окървавения Истанбул!...
Атентатите в Индия вече бяха “стара” новина!
“Новата” беше, че в неделната вечер в работническия квартал Гюнгюрен в европейската част на мегаполиса Истанбул един след друг избухнаха два взрива. Пострадаха десетки хора, излезли просто на разходка!... Именно на разходка, по дяволите!
Там също има подлост. Първият взрив е целял да накара хората да се втурнат натам, за да помагат в нещастието и именно тогава е проехтял вторият! Не е ли умно?
Подозренията, естествено, падат върху екстремистките крила на Кюрдската работническа партия. И то съвсем логично: турската армия точно по това време беше приключила операцията си по прочистване на зони, контролирани от кюрдските партизани.
И какво?
Терористите убиха военни? Убиха държавници?
Нищо подобно! Убиха мирни граждани на мегаполиса, работници, средна класа, обикновени хора, излезли на разходка в неделната вечер.
Точно като в Индия, разбира се. Там отговорността уж е поела някаква малко известна терористична организация “Индийски моджахедини” или нещо подобно, но какво значи “поемане на отговорност”?! Този термин е всъщност и най-голямата подлост на терористите. Те все “поемат отговорност”! Каква отговорност? Пред кого? С какво я поемат тази отговорност?!
Тероризмът – този ужас на двайсет и първия век – е страшен именно с това: той вече е насочен не към държавите и към техните ръководства! Далеч в миналото са атентатите срещу Роналд Рейгън и Улоф Палме, а убийството на Кенеди си е направо древна история.
Сега бомбите гърмят по пазарища, по площади, в метрото, в болниците... – навсякъде, където пукнат политик няма! Където сме ние, обикновените, незначителните... Така щели били да бъдат принудени правителствата за нещо си там – вече всъщност никой и не казва какво иска и за какво се бори; просто всеки гърми!... Почти като в поговорката за набитата дъщеря, от което трябвало да се сети снахата – ако обаче ни беше до смях.
А “броят на жертвите нараства”!
И в буквалния, и в преносния смисъл.
Подлост, подлост... Подъл е този окървавен век и вероятно ще става все по-кървав!
Още по темата
|
