|
28/07/2008 17:07 |
посещения 291
Ваня Велева
Дъждът захлипа в сънено стакато,
като трескаво дете.
Премръзналата болка го попи
в напуканата кожа
на жадното поле.
Изпълниха се бръчки в чернозема,
стаиха се желания под бряста,
във струпея на старата екзема
надеждата прорасла…
Дъждът се втурна.Неочакван.
Замахна с удари камшични.
Превит надве, следобедът причаква
Дъга, изгряла нетактично…
|
