|
Всеки е чувал за онзи град - омагьосания |
|
|
|
|
05/07/2008 08:07 |
посещения 195
 Всеки е чувал за онзи град,
омагьосания -
там вечер по пълнолуние
започват да дишат думите,
които иначе се срамуват -
от кожата си,
неподдържаните си нокти
и разчорлена искреност.
Заедно с думите
се показват вълците – хора,
с лилави кръгове под очите,
и очи с цвят на полудяло небе.
Страшно е.
Казват обаче и друго -
въпреки всичко
тези хора наистина
се обичали.
През деня е друго,
там се разхождат
жени с бели шапки,
побледнелите им ходила
опипват плахо тротоара,
излизат и обувките на
мъжете -
с прилежно завързани
връзки,
дневните думи са ясни,
без тежки букви,
метафизиката им е прокудена,
само по дъното на кафетата
има утайка, която говори нещо
насън.
Хората през деня са любезни,
но винаги забързани -
всеки се грижи главно за себе си
и за бялата си шапка.
Открай време
в града
властва това
добре уговорено
разделение.
Все се случва обаче
страшният инцидент -
някоя нощ,
да порасне козина
по гърба на момичето
с млечната шапка,
което до вчера говореше
само за себе си.
|
