|
01/07/2008 20:07 |
посещения 250
Когато съм сама си
губя мислите, опипом
ги търся - по земята,
по леглата вкъщи,
в празните чаршафи,
в белите си листи,
Във вкуса на някое мерло (във
горчивият му, в лепнещият вкус)
сълзите преглъщам
през акорди от
най
най-тъжната си музика! Сутринта
светът ми запява
пак нежна мелодия.
Пак се влюбвам в него,
пак се влюбвам в нея! Сама
не съм самотна.
Но във някои нощи,
през нечий дъх,
през всичките си мисли
във оцапани чаршафи,
без глътка вино, през
милион думи,
във душата си чувствам самотата!
Във такива нощи зная,
че самотните жени
всичките имат мъже.
И ми се приисква да бъда
сама... Сам сама.
;
|
