|
28/06/2008 08:06 |
посещения 309
 Стоян Чобанов
Мъдрости, анекдоти, истории,
случки и небивалици за нашенци
Много, или малко смешни
истории
НАШАТА КОМШИЙКА
Почти мръсна песен
Нашата комшийка има бяла пу...
Пу-пу-пу пухкава възглавка.
Тя на нея сяда да си реше гъ...
Гъ-гъ-гъ гъста руса коса.
Аз като я гледам на мен ми става ху...
Ху-ху-ху хубаво ми става.
ИСТОРИЯ С МЕЧКА
Изтървали бяха циганите една мечка у Могилската мера. И бая време мина намериха ли я, или не, никой не знае. Пък него време с бати се наложи да отиваме в Зимница на гурбет. Нощно време беше. Вървим ний и си приказваме, по едно време бати вика:
- Коле, оназ мечка дето я изтърваха циганите, дали я намериха, бе? Да не ни срещне, ей!
- Аз имам лиор*, бе, бате. Пат, пат, пат и край.
- А, тъй мойто момче. Щом съм с тебе имам кураж.
Спуснахме се надолу към язовира и гледам в тъмното едно животно, на магаре ми замяза и рекох:
- Бате, дай да хванем туй магаре, ей къде е Зимница, за колко няма да прецапаме до там. После ще го пуснем и то ще се прибере само.
- Добре, батко.
И тръгнахме ний към магарето да го хващаме. Дали наближихме няколко разкрача и туй нещо изрева и се изправи отгоре ни. Само успях да кажа :
- Бате, бягай, мечката.
И ха бакалам , кат хукнахме към село колкото ни крака държат. По едно време нещо ме удря изотзад, викам айде настигна ма, гледам то мойте цървули ме плющят по задника. Значи толкоз силно съм бягал. Забравих и лиора и всичко от зор. Като наближихме вече Чарган, бате Славчо ревна и ми вика:
- Коле, моля ти се бе, бати, остани ти, че аз три деца имам, кой ще ги гледа?
*лиор – (чарг.) револвер, пистолет
УРОК
По Коледа синът и дъщерята дойдоха на гости. Постояха някой и друг ден. През туй време заклах аз прасето, хапнахме, пийнахме.
Наканиха се вече да си тръгват. Излязохме на пътя да ги изпратим с бабата гледам ги ослушват се едни такива. Жената вика:
- Петре, месо няма ли да дадеш на децата?
- Ти да мълчиш – рекох – че да те почна...Аз си знам работата
Изпращаме се вече, прегръдки, целувки, а пък не влизат в колите. Синът не изтрая, нали е по-голям и попита:
- Тате, месо няма ли да ни дадеш?
- Какво месо – рекох – а?Лятото като ви виках да копаете царевицата не дойдохте. Няма ли време, заети били. А сега?
Той наведе глава и понечи да влезе в колата.
- Дай – викам на моята – онез двата бута, дето висят на ченгела на всеки по един и нека знаят, че туй прасе трябва да яде и да се гледа преди да се заколи. Те ме гле-е-е-едат.
Слушайте рекох:
- Стар съм вече, не мога да ви навивам, ама от днес нататък по корема ще ви бия, хубаво да знаете. Да видите как се издържа в тази голяма криза.
КОЯ БЕШЕ
Агрономката ни се казва Теменужка. Дядо Кольо Балсарата върви след нея и вика:
- Копривке, Копривке, чакай малко, ма.
Тя се обърнала към стареца:
- Аз не съм Копривка, дядо, а Теменужка.
- А, бе, знам, че на един гюрлюк* беше кръстена, ама на кой забравих, значи.
* гюрлюк – (чарг.) троскот, айрък, плевел
АБОНАМЕНТ
Пред пощата се извила дълга опашка, чак до края на площада. Наредили се чарганци и чакат да си правят абонамент. По-преди партията задължаваше всички и който се абонира за най-много вестници беше обявяван за активист.
Дошъл реда на Ганка и тя започнала:
- Искам да ме абонирате за органа на Централния комитет. Искам да ме абонирате за органа на Окръжния съвет. Искам да ме абонирате за органа на Земеделския съюз, искам да ме абонирате за органа на...
На бай Стоян, който бил зад нея му писнало и рекъл:
- Гане, ако искаш мога и за моя орган да та абонирам.
- Съгласна съм, бате Теньо, стига да е ежедневник – отговорила невъзмутимо Ганка и си тръгнала.
ИЗЛЕТ
Няколко чаргански момчета отишли на Бакаджика, на екскурзия. И се... напили, ама кьоркитюк. Вечерта се прибрали по стаите.
Единият от тях искал да си легне, но като дръпнал завивките видял, че някой лежи в леглото му.
- Ооо, ама аз съм си легнал, бе! Брей, какво щях да направя?! Щях да легна отгоре си!
ЗАЩО
Майка се кара на сина си който попийва:
- Как не те е срам бе, сине, редовно да пиеш по толкова много и да се напиваш? Бива ли? Погледни, бе, мама, погледни какви хубави дечица имаш.
- Аз моите ги знам, ами ти твоите погледни – отвърнал сина.
ВНУЧКА
Като се роди внучката, хем се радвам, хем ми е малко терсене, че е женско. И едно име му туриха – Пламена..., уж на баба си Петра, ама... къде е едното, къде другото. Тя модата сега такваз, с изкелифенчени* имена да ги кръщават. Ама свикава се... Ей на оня ден три години направи. Абе, да ни е живо и здраво, пък останалото...
Вчера идва на Зарьо внукът у дома, да си играят. Деца нали са. Пламенка веднага му се похвали, че имаме зайци, отзад в двора. Онуй вика:
- Ами защо не ги чувам?
Нашата, нали на дядо си мяза, хитра, веднага го закачи:
- След малко като почнат да лаят, ще ги чуеш.
Зарьовото уж мъжко, ама зя-я-я-па и нищо не можа да разбере. Нашата го гледа и му се хили на акъла. Онуй клепа, клепа, разрева се и избяга. А Пламито е едва три годишна. Представяш ли си като порасне каква мома ше стане. Ама така е – кръвта вода не става. Само дето е женско, ама карай... Важното е, че също на мене мяза. Хитро и много ачигьоз*.
*изкелифенчен – изменен, променен, не е същия
*ачигьоз – отворен, открехнат, отракан (съвр.) маниак
РАБОТОХОЛИК
- Къде отиваш, бай Кольо?
- На работа на полето.
- Не си ли много стар за работа?
Стар съм, верно е,ама синовете и снахите ги мързи, нали ги знаеш младите.Слънцето им влияело лошо. А пък по цял ден пият кафета и пушат цигари. Викам готови изгледани деца можеш ли да ги оставиш да умрат от глад. Ще чакам внуците да пораснат, та белким те ме отменят.
ОТГОВОР
Влиза попа в кръчмата. Един от завзеците иска да го подиграе и почва:
- Ой, попе, що като те видя, и веднага ме засърбяват яйцата?
- То е по наследство, моето момче. Майка ти като ме видеше, тъй я засърбяваше мидата*.
*мида – (книж.) ж.р. водно, безгръбначно мекотело, което живее между две черупки
ЛОВЕЦ
Седя си аз на сянка под една ялова круша на полето и си почивам. По едно време чувам нещо бръмчи над главата ми. Гледам вертолет. Като ме видя, пилота веднага разбра, че съм авджия и ми извика:
- Ей, виж къде е заека –
И ми посочи мястото. Все пак отгоре се вижда по-хубаво.
Веднага вдигам пушката, прицелих се и го оставих на мястото.След това взех заека и го хвърлих на оня на вертолета. Бакшиш дето се вика.
- Ами ти? – пита той.
- Аз ще си убия друг, нали това ми е работата.
Той благодари и се вдигна в небесата.
ЧАРГАНСКИ ЗАЕК
Аз пък веднъж си вървя ей тъй и гледам един заек до дядовата Вичова чешма. Имаше сняг дълбок а пък заека бозав и се вижда от далече. Гръмнах и той се прекатури, ама изглежда слабо съм го ударил защото хукна и се скри. Обаче остави кървава диря, след себе си. Тръгнах аз след него по кръвта, по кръвта у снега и го намерих в една арамжа* изпънал се на припек и си почива.
*арамжа – (чарг.) кръстец, житен сноп
КРАДЕЦ
Иричековци* са известни с кражбите си в цялата околия. Легенди се говорят за тях. Веднъж как минала царската армия през селото на галоп хем и като излязла извън него, на повечето от конниците седлата ги нямало.
В село разказват следната история:
Двама чарганци хванали един иричековец да го пекат на шиш. Този обаче дето въртял шиша по едно време започнал много бързо да го върти.
- А, бе...какво правиш, много бързо въртиш?...
- Въртя бързо, защото като мине отдолу и краде от картофите дето са у огъня.
*иричековец – (нар.) селянин от село Иричеково
ЩО Е ТО?
Жените чакали на опашка пред фурната за хляб и си говорли за пилетата как се кълвяли едно друго. Добре, ама не могат да се сетят как се наричало това. Минал ветеринарният и го попитали.
- Канибализъм. - веднага отговорил той.
- Тъй, тъй беше - вика една – калъбълизъм. От калабълък. Също като хората. И те като се съберат много на едно място и те се кълват.
МЯРКА
Бай Стоян Алката, ще строи къща. Цял живот бил овчар човека. Зидарите го питат:
- Стояне, колко големи да бъдат стаите?
- Ами, колко!?... Да мога да развъртам кривака из вътре.
КОЙ, КОГО?
На автобусната спирка чака Златния Петър. Данев – кмета минава оттам и решава да го закачи.
- Пешо, ти жив ли си още бе. Онзи ден чух ,че някой Петър се споминал помислих, че си ти, а то гледай, гледай...
- Данев, и аз чух че си се удавил, ама си викам туй не може да бъде, кмета има гумена глава и няма да мой да потъне.
КАПИТАЛИСТ
Бай Къньо си иска гората, която била национализирана.
- Защо ти е, бе, Къньо? Гора, като гора. Какво ще я правиш?
- Ще я дам под наем на новите партизани, да се крият вътре... и тъй ще забогатея.
ЛАФ
- Даскале, ела тука, ела, че имаме спор.
- Кажете сега?
- Германците какъв език говорят?
- Немски, що?
- Аз нали ти казах, бе.
- Немски ли? Уж германци, пък говорят немски. Те били много загубени хора, бе.
БАЛЕТ
Нашенци гледат балет по телевизията. Балерините са хубави и млади, а балетистите ги хващат къде ли не. Един от нашите – бай Стоян Алката припекъл се до печката и заспал. Другите му викат:
- Ой, Стояне, стани бе, стани да видиш какво става.
Оня се събудил, втренчил се в телевизора и рекъл:
- Ей, гледай как я е уловил за гамулата* и стиска. Ще я скъса. Бах, тоз човек. Блазе му.
*гамула – подутина, борунка; (чарг.) онова нещо на жената
ЛЕКАРСТВО
Тъй ходеха в Ямбол едно време нашенци. Хубав панталон, изгладен с идеален ръб и чисто нов чепик. Отдолу, защото отгоре обличаха дочените дрехи, да не цапат новите.
На Бай Иван Гамото му се напукали ръцете от работа и решил да влезе в една аптека да си вземе някакъв вазелин. Влиза в аптеката нашия, поздравява и започва веднага да си разкопчава колана на панталона. Понеже портмонето е в другия панталон, долния. Аптекарката гледа стъписана. Той преспокойно разкопчава колана, после започва започва да разкопчава копчалъка и бавно приближава към нея. Като стигнал до гишето засмял се плахо и рекъл:
- Другарке, да имаш нещо за напукване?
ПОП
Имало един поп, който за всяка услуга взимал пари. Алчен бил и не правел никакви компромиси. Веднъж един зевзек от селото решил да го излекува.
- Попе, колко вземаш за едно опело?
- Тридесет лева.
- А за приятел?
- Двадесет лева.
- Добре тогава, аз ще ти дам десет лева, ама искам да ме опееш от кръста надолу.
РОКЕР
- Едно време не ни викаха рокери, викаха ни мотористи. Бяхме само двама в селото, а в града бяха трима. Като отидем на състезания дали се събираме 20-30 човека. Веднъж пак сме на състезания и финала наближава, а пък един пловдивчанин пред мен. Остават десетина минути до края. Чудя се аз какво да го правя, как да го излъжа. И по едно време почнах аз – къси, дълги, къси ,дълги, къси, дълги, докато му се запали ватенката. Като взе да му дими гърба, той се уплаши и отби на една страна. Тъй го изпреварих и взех първото място.
БЪРЗАКОВ
- Ой, ами тоз случай знаете ли го, бе?
Бяхме на състезание ама дълго, от Ямбол, та чак до Пловдив – хубав град, ама хората не стават, аз нали взех жена от там и ги знам . . .
Имах тогава “Ява” най-хубавия мотор, другото е боклуци! Още от старта и ги изпреварих всичките. Сигурно съм минал 15 – 20 километра напред, че и повече. Ама държа скорост. По едно време гледам мотора се загрява, пък съм гладен, ама не е за разправяне! Викам си : Къде съм се разбързал толкоз, тъй и тъй съм първи?!
Спрях мотора, а той загрят до червено. Имах две – три яйца , счупих ги и ги хвърлих върху мотора и те има – няма минута две и се опекоха! Хапнах и продължих на сито.
На финала пак бях сам. Другите чааак след петнадесет двадесет минути дойдоха.
Хем първи, хем сит! Ха -ха –ха !
|
|
|
|
Последни новини |
Wednesday, 20. August 2008 Tuesday, 19. August 2008
|
|
|
