|
Л. Котев: Народопсихологии |
|
|
|
|
26/06/2008 12:06 |
посещения 213
Евангелие, в първоначалния смисъл, ще рече: награда за добрата вест. Това е наградата, давана от майката, очакваща сина си, който е на война, на вестоносеца, съобщил й, че чедото и е живо и здраво, че вече си идва, че скоро ще се прибере. Такава награда са давали и котленки, като им съобщят по Коледа, че синовете им си идват от Добруджа живи и здрави. И, като знаели това, мнозинството от Котленските овчари гледали да се приберат незабелязано, криейки се, та да не се хаби пара...
На път и под път ще срещнеш у нас скептици, които неуморно обясняват, че тази или онази работа няма да стане. Всички те, разбира се, знаят прекрасно защо няма да стане работата и доколко невъзможно е да стане. Има, сигурно, такива хора навсякъде, но едва ли ще срещнеш другаде екземпляри, като нашите, дето да са нещастни, когато се намери майстор, който да свърши невъзможната работа...
Федерико Фелини: "Разрухата може да доведе до освобождение и напредък: чрез нея хората обикновено се освобождават." Един Бог знае дали с всички е така, но ние сме тъй пристрастени към битието си, колкото и нелицеприятно да е то, че само катаклизъм може да ни освободи от очевидно непотребното...
А едно тъй значимо събитие, каквото е Освобождението на БЪлгария, се оглеждат и историческото ни невежество, и историческият ни наивизъм, и историческото ни нахалство. Цели поколения българи вярваха, че руският император Александър II е Цар Освободител, защото ни е освободил от турско робство. А той е наречен така още през 1861 година, когато премахва крепостното право в Русия. Инак, във външната политика, императорът не би могъл да е Цар Освободител, защото мисли за геополитическите интереси на страната си, а не за братята-славяни, както ни убеждаваха. Показателен в това отношение е фактът, че докато освобождава България, той поробва Полша...
|
