посещения 174
Мързелът, заклиняваше дядо ми, е най-големият порок. Некадърникът е некадърен, заради мързела си. Ако не го мързеше щеше да разбере кое как става, като се опита да направи едно-друго, като се поизпоти веднъж-дваж. Няма да е некадърен, ако има мерак да учи, защото на всичко се хваща чалъма. Обаче некадърникът, наместо да се потруди, брои парите на комшията. Калпав ли е човек, той е и завистлив, а на свестния от работа не му остава време да завижда...
Философията на дядо ми Тодор, както разбрах много по-късно, е отразена и в Библията: "Разумните в труда се надяват на ръцете си и всякой се усъвършенствува в своята работа." Дядо ми казваше още, че всякога може да отличи лошия от добрия човек, като погледне лицето му. А в Библията, Иисус син Страхов поучава: "Сърцето на човека изменя лицето му или на добро или на лошо." Никога е съм виждал дядо си да чете Библията, не ходеше и на църква, а на поповете се присмиваше, но сякаш е чувал библейския завет: "Синко, според състоянието си, прави добро, на себе си - помагай на приятел, простирай си ръката и му давай!" Не бива, въздишаше дядо ми, да оставиш гладен човека, месо ако не можеш да му дадеш, поне дроб му дай!...
Когато Джордж Ноел Гордън Байрон казва, че обича отечеството си, но не и съотечсвениците си, ни сочи драмата на всеки истински патриот. Нашенкото "Всичко българко и родно - любя, таа и милея", може да ни задуши от умиление, но не бива да го приемаме сериозно, щом истинкият патриот би трябвало да вниква в кривиците на националния характер...
И прословутата завист, и дребните ни подлости са призводни на многовековното робство. Няма нищо по-логично от това робът да завижда на господаря, както и от това, да е готов на всякаква низост, за да докопа привилегиите му...Л. Котев: Народопсихологии
Мързелът, заклиняваше дядо ми, е най-големият порок. Некадърникът е некадърен, заради мързела си. Ако не го мързеше щеше да разбере кое как става, като се опита да направи едно-друго, като се поизпоти веднъж-дваж. Няма да е некадърен, ако има мерак да учи, защото на всичко се хваща чалъма. Обаче некадърникът, наместо да се потруди, брои парите на комшията. Калпав ли е човек, той е и завистлив, а на свестния от работа не му остава време да завижда...
Философията на дядо ми Тодор, както разбрах много по-късно, е отразена и в Библията: "Разумните в труда се надяват на ръцете си и всякой се усъвършенствува в своята работа." Дядо ми казваше още, че всякога може да отличи лошия от добрия човек, като погледне лицето му. А в Библията, Иисус син Страхов поучава: "Сърцето на човека изменя лицето му или на добро или на лошо." Никога е съм виждал дядо си да чете Библията, не ходеше и на църква, а на поповете се присмиваше, но сякаш е чувал библейския завет: "Синко, според състоянието си, прави добро, на себе си - помагай на приятел, простирай си ръката и му давай!" Не бива, въздишаше дядо ми, да оставиш гладен човека, месо ако не можеш да му дадеш, поне дроб му дай!...
Когато Джордж Ноел Гордън Байрон казва, че обича отечеството си, но не и съотечсвениците си, ни сочи драмата на всеки истински патриот. Нашенкото "Всичко българко и родно - любя, таа и милея", може да ни задуши от умиление, но не бива да го приемаме сериозно, щом истинкият патриот би трябвало да вниква в кривиците на националния характер...
И прословутата завист, и дребните ни подлости са призводни на многовековното робство. Няма нищо по-логично от това робът да завижда на господаря, както и от това, да е готов на всякаква низост, за да докопа привилегиите му...
|
