Катя Георгиева
Този ден има богата биография. И тя е биография на свободата. Нашата свобода има много рождени дати  и личности, посветили живота си на нея. За голяма част от тях към свободата е нямало път през живота, оставал е само един – през смъртта. Те умирали... а свободата се раждала. Колкото по-велика е тяхната саможертва пред олтара на свободата, толкова по-непрежалими са починалите за нея.

Днес е ден уж като всички други, но различен с това, че на него си спомняме за подвига на падналите за национално и социално освобождение на България. Жертвите са свързани с прогреса на мнозинството българи след това.

Падналите за освобождението на България са наши герои. Защото във времена на безизходица са вярвали, че изход и избор има. Те са пример. И когато започнем да недоволстваме от делника си, нека се запитаме – ние по-лоши ли сме от тези, които създадоха достойна българска история. Защото вината за некрасивата ни действителност не е тяхна, а наша.

Трябва да почитаме тази дата и всички герои. Какво едно общество запазва в колективната си памет е от решаващо значение за неговото настояще и бъдеще. Едно споделено минало открива път към бъдещето.

Децата ни трябва да ценят историята и българските ценности. Те не трябва да са дърво без корен.Хората от другите страни няма да ги уважават, ако видят, че и те не уважават собствената си родина и своя народ. Онзи, зад когото нищо не стои, нищо и не ражда. Децата ни трябва да живеят с вяра, защото страна, която е родила герои, ще надмогне изпитанията. И нека всяко дете мисли как пораствайки може да помогне на България, а не как да я изостави. Майката, семейството, родината са свещени. Който ги обича истински, дава смисъл на своя живот.

Има и един друг аспект – защо в този ден да не бием и една друга сирена – за живите, за себе си. Че често забравяме, че живеем сред хора. Хубаво е, чуем ли воя посред втори юни да си спомним, че и ние сме хора – несъвършени, подобни на другите, със същата кръв, дишащи същия въздух, свободни , различни , но българи. И да се уважаваме и обединяваме.

Днес почитаме героите. С парещо чувство в сърцата. И това не е гола емоция или стара приказка за величието на България. Това е нашето чувство за съвременност.
Поклон пред героите!

.

Катя Георгиева
Председател на Клуба за младежка политика към БСП, град Ямбол