|
Стикерите, стикерите! Там е истината! |
|
|
|
|
08/05/2008 20:05 |
посещения 260
ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ
И сега какво си мислите?
Че реформата в държавата започна с това, че Михаил Миков и Румен Петков си размениха местата?
Много ви моля! Това е едно няма нищо!
Титаничното оправяне на хала на държавата всъщност е започнало много преди това! И от съвсем друго място!
От Българските държавни железници е започнало!
Това нещо го видях с очите си: няма и два месеца от онзи среднощен кошмар край Червен бряг и ето че решителната крачка към едно направо светло бъдеще вече е сторена!...
Във влаковете е забранено пушенето!...
Това купета за пушачи, това за непушачи – няма такива работи. Не се пуши в целия влак! С тая свирепа забрана надали искат да ни внушат, че пожарът край Червен бряг е избухнал точно по причина на незагасен фас, не ми се вярва това да са имали предвид; това с цигарите е мощното начало на една решителна реформа – така предполагам.
Е, верно, че инак вагоните са си точно толкова мръсни, колкото си бяха. Че половината прозорци не се отварят, другата половина като ги отвориш – не се пък затварят. Вагон-ресторанти и бюфети все още не са се появили, както и за пердетата засега не е стигнало времето да се окачат. Влаковете си се тресат, както си се тресяха, като разликата е, че сега го правят и на току що ремонтираните участъци: там вагоните се люшкат тъй, че книгата ти да отхвърчи в другия край на купето. Разписанията все още няма как да се спазват, разбира се, а на информационните табла в чакалните те вече дори не се и отбелязват. То няма и как да се отбелязват, понеже колкото и минути да напишеш там, все няма да е вярно. Пътниците продължават да са все такива крепостни селяни за кондукторите и пак могат да бъдат навряни на кучето в таквозто във всеки един момент: възможностите са много...
Обаче не се пуши. Може да пътуваш пет часа, шест часа, може и повече да пътуваш, плюс закъсненията... – това е положението. Което означава, че тоалетните са постоянно заключени отвътре, нали разбираш, а на гарите с престой малко по-голям от минута от вратите на вагоните се изсипват орди от освирепели пушачи. Пуши се с ръка, извадена далеч навън през прозореца, с постоянното озъртане по посока към двата врати, отдето може да връхлети озверелия кондуктор, та да свариш бързичко да пернеш недогорялата цигара навън. (Което сега може и да не ви притеснява, но ще ви питам през лятото, когато изкласят житата...)
Автобусите могат на такъв и такъв интервал да правят почивки (я на някоя бензиностанция, я на някое крайпътно хепи – въобще където господата собственици на автобуси са се договорили с господа собствениците на заведение), но с влаковете това няма как да стане. Тъй че ако щеш – мри! Или полудявай, ако предпочиташ...
Ще попита някой – защо е цялата тази безсмислица?!
Много просто.
Защото реформата в пустото му бедеже все от някъде трябва да почне.
А тази реформа е сложна работа, трудна бих казал!
Имате ли представа колко нови стикери със зачеркната цигара и надписи, че пушенето е строго забранено е трябвало да бъдат изработени?!
И ако изработването да речем е станало с машини, то само си помислете колко народ е трябвало да се труди самоотвержено и себеотдайно след това!
За да ги разлепи из всичките тия разнебитени вагони – същите, с които сме се засилили към Европата!...
|
