Едно социологическо изследване от есента на 1995 година сочи, че 40 процента от студентите в Белградския университет искат да се занимават с бизнес, след като завършат, при това с престъпен бизнес. А техни идоли са аферистът Аркан и наркобаронът Пабло Ескобар. У нас нещата не са по-различни. Сигурно е, че нашите младежи като сръбските, мечтаят да забогатеят лесно и бързо. Балканският човек изобщо е мечтателен и нетърпелив, склонен към авантюризъм, въпреки пресметливостта си, бабаит на всяка цена. Заради комплекса от робството ние искаме непременно да сме господари час по-скоро, а тези, които са го постигнали, независимо как, почитаме...

“Свити хора са нашите българи, аретлик, не са като власите. Власите го карат на живот.”-казва един герой на Йовков. А нашите българи, бай Еньо, когато имат пари, къщи правят” – казва друг герой на писателя. И обяснява защо е свит, събран, спестовен, нашенецът. Българинът иска да остави памет за себе си. И ако е делничен животът му, ако няма с какво друго да го запомнят, прави къща...

Димо Казасов разказва, че един български селянин, отблъснал ръката на баща му с думите:”Даскале, грехота е да се вземат пари от болен човек.” И то след като от ранна утрин до късно през нощта се е борил със студа и снега, за да отнесе болното му дете от планинското селце до града. Така е било в началото на този век, а в края му безчислени доморасли лечители, билкари, екстрасенси и всички вземат охолно пари от болния човек. И дори само това е предостатъчно, за да се усъмним в способностите им, щом те са божа дарба...

 Популярна интелигентска поза у нас е да се оплюва народът. А още по-популярна: да се говори с умиление за народа и да се оплюва интелигенцията. Малко българи са съумели да говорят трезво и за народа, и за интелигенцията. Един от тях е професор Иван Шишманов. “Не е умно да се полагаме само на здравите инстинкти на масите-пише той.- Защото има и брутални и извратени инстинкти. По-горе аз забелязах, че България отдавна би преуспяла, негли – ако да не се водеше само по своя “мозък”, по ума на своята тъй наречена интелигенция. Но нормално ли е един народ да се остави да се развива само по своите инстинкти, колкото и те да са здрави и целесъобразни за съхранението на националния организъм.” Не е нормално и народ, и интелигенция да разчитат “само на своите инстинкти”, но чувството ни за самосъхранение е патологично, по-силно от идеята да преуспеем...