Морето ми!
Ваня Велева - (поетичната й ипостаза)



Морето  лицето си ново изписа

и цветни дъги нарисува по плажа.

Разпенен и шепнещ,

възторг попресипнал

задавя ме с вопъл протяжен.

Морето ми липсва…

Дъхът му полепва

в соления сън на сълзите.

Морето ми!

Целият смисъл!