Русия и Германия се интересуват от българските вина и курорти
- Г-н Кънев наскоро се завърнахте от две парламентарни посещения. Какъв беше поводът за визитата ви в Русия.
- В Русия бяхме официална парламентарна делегация, поканени от ръководството на областната Дума в Екатерининбург. Това е бившият град Свердловск. Интересното е, че Екатерининбург е старото има на града и то е възстановено, областта обаче си е запазила името Свердловска област. Ние бяхме много изненадани от това, което видяхме. Това е четвъртият по големина промишлен център на Русия, той практически е средището на няколко много големи руски региони около Урал. Той е градът, където минават комуникациите за Перм, за Челябинск, за Тюмен, Хантимантийската автономна зона, градът и областта, през които минават големите газопроводи от Тюмен и големите нефтопроводи от Хантимантийската област. Област с изключително развита военна промишленост и невероятен ръст на икономиката през последните 2-3 години. Там безработица практически няма, а средните доходи са изключително високи. Това е третият по големина научен център в Русия с много голям филиал на тяхната Академия на науките. Много голям център е на висши учебни заведения, имат 22 държавни ВУЗ-а и отделно 13 частни, в които учат над 100 хил. студенти. Това е вратата към Урал и Сибир. По големина летището им е след Москва и Петербург. Бяхме приети от губернатора, където обсъдихме много конкретни проекти за възстановяване присъствието на България там. Имаме консулство в зоната, което отчита голям ръст на издадените визи. По миналата година са били издадени 4 хил. визи, през 2007 г. вече са 7 хил. визи, а записванията за 2008 г. са между 12 и 15 хил. визи. Работи вече чартър за туристи между Екатерининбург и Варна и Бургас. Българското консулство там обслужва цялата зона от няколко области. В Екатерининбург има изключително голямо търсене на български стоки. Това, което нас ни шокира, е, че ни казаха „идвайте, чакаме вината ви, консервите ви, а ние ще идваме като туристи при вас”. Първият проект, по който водихме разговори, е откриването на пряка директна редовна линия Екатерининбург - Варна или София, все още не е изяснено каква ще бъде точната релация. Затова другата седмица ще имам разговори с министерство на транспорта, за да се уточни какви са пътищата да им помогнем за откриването на такава линия. Второто, което те предложиха като идея, е за откриването на един голям логистичен склад за български стоки за целия регион. Това също е много интересна идея, там тепърва ще говорим със Съюза на работодателите и с Търговско промишлената палата, за да видим по каква линия ще тръгнем да го създаваме. Самите те търсят коопериране в таблетирането и производството на лекарства за региона. Там има няколко големи научни института в областта на фармацията и тях ги интересува производството на лекарства. Ще трябва да проведа разговори с „Актавис” и „Софарма”, двете големи български компании, за да се види какви са възможностите.
- Какви други срещи проведохте в Екатерининбург?
- В областта живеят около 500 българи, основно от смесени бракове. С някои от тях се видяхме. Интересни срещи имаше и с губернатора на областта, който заема поста си от 1991 г. Срещнахме се с двете камари на местния парламент и имахме посещения на няколко предприятия, едното от които беше един от най-големите металургични заводи в Урал с обем над 1 млн. т отливки, по-голям от Кремиковци. Ние – в делегацията бяха и Красимир Каракачанов, и Кирил Добрев, останахме много доволни от посещението.
На отиване бяхме приети с посланика в кметството на Москва, накратко поговорихме с кмета Лужков и по-подробно с неговия заместник Мурадов, за да обсъдим интересни идеи на московското кметство за инвестиции в България. На връщане имахме среща с Валери Драганов, председателя на групата за приятелство между руския и българския парламент, за да уточним как ще работим през следващата една година.
- Какви срещи проведохте в Германия?
- В Германия беше едно рутинно посещение на председателя на парламента Георги Пирински по покана на председателя на Бундестага. Имахме много интересни срещи. Това, което най-много ме впечатли е, че в рамките на по-малко от 20 часа председателят на Бундестага на три пъти беше с нас. Беше на лекцията, която изнесе Пирински пред фондацията „Бертелсман”, една от големите фондации на интелектуалци в Берлин. На другия ден цялата делегация беше приета в Бундестага, а най-интересен беше работният обяд с български интелектуалци в българското посолство, където бяха около 30 човека, най-изявените българи, които работят в Германия – като се започне от Вяра Начева, прима балерина на Берлинската опера, мине се през ямболлията писателят Георги Господинов, който в момента там специализира. Моето откритие там е внукът на Панчо Владигеров, който живее от 40 г. в Германия и се оказа, че майка му и баба му са от Ямбол. Беше много хубава среща и през цялото време на нея присъства председателят на Бундестага. След това заминахме в Мюнхен, където имаше официално откриване на изложба за християнството по българските земи и приноса на България в културно-историческото наследство на Европа. Тя беше открита от Георги Пирински в местния парламент на Бавария. Бавария е най-мощната провинция в Германия, само за информация брутният вътрешен продукт е десетки пъти повече от българския. Отделно имахме и много интересна среща в министерството на икономиката, където разговаряхме с елита на местния бизнес. Те са изключително добронамерени към България. Коментира се основно интереса на Германия към зоната на Черноморското икономическо сътрудничество и връзката Дунав – Черно море. В най-скоро време ще се организира среща на кметове и депутати на българските и германските райони край река Дунав, за да започнат по-тесни контакти на ниво регионално развитие.
- Обсъждаха ли се възможности за нови инвестиции в България?
- Бавария отдавна е като инвестиции в България. Самите те предложиха да се направи един ден на българската култура в Бавария, който да бъде кръстен „Култура и вино”. Баварците са с най-добри чувства към българските вина.
- Виното ли е българската марка зад граница?
- Това, което е припознато и свързано с България от чужденците, са вината, курортите ни и хората ни.  В Германия България е втората държава по численост на студентите – над 17 хил. българи учат в Германия, пред нас са китайците с 22 хил. студенти. Преди да отлетим за България бяхме в Рединсбург, където е паметната плоча на Методий. Там също имахме среща с българската диаспора и бяхме приятно изненадани, че и там учат 350 български студенти в петте университета. Градът е вратата на река Дунав, оттам тръгва корабоплаването. Изключително активни са българите там. Получили са за безвъзмезно ползване една изоставена католическа църква, в момента я оборудват и за Великден ще има там служба. Всички и в Мюнхен, и в Берлин и най-вече в Рединсбург се хвалеха колко работливи са българите и как нямат никакви проблеми с тях. Което показва, че когато българинът попадне в добра и организирана среда е един изключително работлив и  дисциплиниран човек.

Въпросите зададе Диана Иванова