|
За страха у нас или Viva omerta |
|
|
|
|
09/04/2008 23:04 |
посещения 381
 За страха да се говори у нас знаят най – добре хората, които са способни да дадат информация. Обикновените хора познават страха да се слуша и възприема тяхната информация. Ако един полицай, в пристъп на лошо настроение и песимизъм, подметне на свой познат, че политиците в страната ни са обвързани с престъпните групи, то със сигурност той би го направил със страх. Същевременно този, който го слуша, ще усети как го обзема мрачен, все по-нарастващ страх.
Представете си, че двамата събеседници стоят на маса, пушат цигари и си обменят тази информация. В следващия момент между тях като мост се появява общото чувство на безпомощност. Това не продължава дълго, двамата гасят цигарите си в пепелника, стават от масата, и си отиват в различни посоки. Без вероятността вкусът от горчивата изпушена цигара да отмине. А какво се случва, ако бивш мафиот като Георги Стоев започне да дава информация? Вече не на маса, край пепелник, а в медии и написани от него книги, така че информацията да не бъде еднопосочна и еднократна, а да се разклонява, циркулира и да прави живописни кръгове. Тогава страхът на този, който дава информация, се увеличава - той знае, че информацията му се мултиплицира почти до безкрай. Колкото до страха на човека, който получава информацията, той е неописуем, и най – важното - вече не трае една изпушена цигари.
В български вестник тази година беше поместено интервю с американски фермер, който обяснява, че добитъкът във фермата му трябва да бъде отглеждан в спокойни условия, без прекомерни шумове и като цяло – без стрес. Месото на теле, което се е уплашило силно, разказва той в интервюто, е потъмняло и нискокачествено. Интересно е какво се случва с гражданина, който е уплашен. Той вероятно вече не е качествен гражданин, в него са настъпили психични изменения. Същевременно, вероятно при уплашения политик ситуацията е още по-апокалиптична. От този момент своебразната ферма, в която живеят гражданите, е компрометирана на общия пазар на демокрацията.
За хората, които будят страх, е логично да не познават чувството да се страхуваш. Мафиотите ще бъдат качествените жители на “фермата”, тяхното месо не е потъмняло и няма да потъмнее дотогава, докогато те се чувстват безстрашни. И в митологичните сюжети безстрашният е най-силен, способен на най-героичните дела. Херкулес, Ахил, Храбрият шивач – всички те са безстрашни. Вместо златни наколенници, при нашите митологични герои блестят златни ланци, а ахилесовата им пета е слепоочието зад стъклото на мерцедеса.
Ние, които сме извън структурата, сме “нехрабрите”, тези, които от край време наблюдават един парад на способността да всяваш страх. Това е недвусмисленото послание на бронираните коли, високите огради на къщите, а сред всичко това - и на изявленията на Митьо Пищова. Последният, който не е истински “възлов” мафиот и който само използва атрибутите на “боса”, обича да заявява, че е бил приятел на покойния Иво Карамански. Докато парадът при симулаторите се върти около това кого познават, при по-издигнатите в йерархията фигури посланието е едно и също и то е : “всички ме познават”.
Страхът е слузта, която смазва пуснатата в действие машина. Той е обхванал всички. Може би поради тази причина възприемаме Европейския съюз като източник на спасение. Това е институцията извън спиралата на страха, тя не се страхува, а порицава. Стара Европа не би могла да разбере какво е усещането да изпревариш бронирана кола с обикновеното си пежо например. Не познава и страха да слушаш някое фрапиращо с дързостта си интервю или анализ, в които се казва, че цялото тяло на собствената ти държава е разкъсвано от невидимите ларви на престъпните сделки. Тези от журналистите, които не се страхуват от наличието на информация, се чувстват длъжни да предупредят източниците си за опасността, която ги грози. Не е необичаен тогава фактът, че Светла Петрова зададе следния въпрос на последното интервю, което Георги Стоев даде в “Сеизмограф”: “Не Ви ли е страх от разплата...?”.
Страх. Това е основната информация, която дават за себе си източниците, и от която се заразяваме и ние. Страхът ни е първобитен, защото е предизвикан от първобитна сила. Основната заплаха е заплахата за живота. Основната сила е силата на парите, както и на съсредоточието на връзки. Политиците ни реагират неадекватно на тази сила, все повече се говори, че действията им се свеждат до преговори за омиротворяване на даден район, вместо до конкретни действия за прочистването му от престъпни елементи. Журналистите не знаят какво да правят с информацията, която получават. Те са наясно, че за тях съществуват реални данни, например постоянен адрес, до които обектите на техните материали могат да се доберат. Ясно е. Когато фактите говорят, Босовете мълчат. Viva Omerta!
|
|
|
|
Последни новини |
Thursday, 28. August 2008 Wednesday, 27. August 2008
|
|
Най-четено от "Творчество" |
|
|
|
|
