посещения 258
Нашите, българските паметници, не са паметници. Те, нерядко, се превръщат в своята противоположност. Наместо да увековечат нечия памет или значимо събитие, те понякога се превръщат в знаци на позора. Не признателните питомци, а конюнктурата въздига паметници у нас.А потомците, най-често безпаметни и жертви на новата конюнктура, ги събарят. Така се стига до много тъжни и много срамни епизоди. Когато пише завещанието си на 18 юли 1882 година Евлоги Георгиев не би могъл да помисли, че някога, “признателните поколения” ще посегнат на неговия паметник и паметника на брат му. Само че и това се случи.По едно време махнахме статуите на Христо и Евлоги Георгиеви, които дадоха на отечеството си 6 000 000 лева златни пари, за да имаме и ние университет...
“Вървяха бавно, тежко – пише Йовков – като че умората ги бе налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа.” Удивително е, но българинът действително усеща умората, едва когато остане без работа. Докато работим, ние мислим за печалбата или за прехраната и нехаем за умората, която се утаява в нас, Каталясваме, когато сме надвили работата...
На 31 януари 1880 година Константин Иречек е написал:”...Бюфетът бе разграбен с пристъп, чудесна сцена. Балабанов изяде цяла шука, Трайкович ядеше с ръце, Протич държеше под мишницата си тлака, в дясната ръка вилица.” Сто и двадесет години са изминали откаккто е описал тази “чуденса сцена” Иречек, а почти нищо не се е променило. Бюфетите и сега се разграбват с пристъп, и сега има много преяли след всеки коктейл, и сега някои големци боравят твърде нескопосано с ножа и вилицата...
Колкото и богат да е българинът, той се унижава безмерно, за да е още по-богат. И не е чудно, щом у нас, ако си плащаш данъците, те считат за глупак. Има страни, в които казват, че човек струва толкова, колкото пари получава, т.е. колкото данък плаща. Българинът, колкото и богат да е, иска да го вземат за беден, та да не плаща данъци, но инак държи да е добре наяден и с нови гащи. И не си дава сметка, че така не може да излъже нито държавата, нито комшията си, че такасамо се унижава, пък и не му пука, че се унижава... |