посещения 450
 Ваня Велева - неданъчна ипостаза
Ммммммммммм, горча като престаряла ланга, а за околните, облъчени от земетръсната ми физиономия не нося отговорност…толкова тпууууууууууууууууу жлъч съм поляла наоколо,
Ваня Велева - неданъчна ипостаза
Ммммммммммм, горча като престаряла ланга, а за околните, облъчени от земетръсната ми физиономия не нося отговорност…толкова тпууууууууууууууууу жлъч съм поляла наоколо, че имам позиви за повръщане. Не мога да се понасям, отрова с отрова …Бръмча като търтей по пладне и хич не ме е еня за медоносните лавандули наоколо. Изпружила съм напращяло жило и дебна…дебна, ама като ми видят тарантулските ококорени очи и туптящите гърди ме заобикалят. Всички… А, едно мъниче се напъва да цвърчи в близост. Яяяя, ела, ела по- близо, какво си ми шаренко и пухкавко и хихихихиххих, какъв гласец извади. И едни доверчиви очи…Ай, бягай оттука, ще ми разтопиш философията, тъкмо се самоопределих и ме разколебава някакво напъпило същество. Махай се , влизаш в личното ми пространство.
Свещена празнота..., като изкуфялата ми вътрешност.
Наслаждавам и се .
Омръзва ми, обаче!
Започвам да мисля над житейската си дилема дали си заслужава да бъда добра. Още…
Горча справедливо. Горча самоотвержено и достойно, но много хуманоиди край мен са резистентни…май. Не ми обръщат внимание дори , когато пръскам отрова по забързаните им гърбове. Тогава какъв е смисълът да бъда зла?
Отчаяна съм!
Нямам много възможности, щом никой не забелязва че позеленявам от ужас, че ветрея измърсена душа, като стъпкана хоругва, че очите ми потъват навътре в мен, чужди за дъгата отстреща, че няма причина за приливи , а напукана от сушата съм невронно достъпна, че фебрилната ми защита пада…
Какво ми остава?
Да събирам пера и опашки, за да усмихвам делника. И теб…
|
