Йовков, големият българин, е произнесъл тежка присъда над българина. Сали Яшар, Шибил, Мустафа Ешреф-Токмакчията – мъже, тъй несъразмерни с великолепието си, - са все турци. Турчин е и кърсердаринът Мурад бей, който отсича:”Не, чорбаджи, такъв юнак не бива да умре!” А българи са Велико кехая, размахал фаталната червена кърпа, и Агата, който плаши булката си, че ще я пали, коли и беси, току преди да му роди син...За Епикур най-голямото благо е благоразумието, то е “по-ценно и от философията”. “От него, според мъдреца, са произлезли, всикчи останали добродетели. То учи, че не може да се живее приятно, без да се живее разумно, почтено и справедливо. И, обратно, не може да се живее разумно, почтено и справедливо, без да се живее приятно.” Съвсем понятни са тия разсъждения, но като се позамислим, виждаме, че сме хора неразумни. Българинът е убеден, че не може да се живее приятно, ако се живее разумно, почтено и справедливо. И обратно, че е невъзможно да се живее разумно, почтено и  справедливо, ако се живее приятно. За нас, поне за преобладаващата част от българите животът е приятен, когато ядеш и пиеш до премала, съвсем неразумно, когато съвсем непочтено задиряш чуждата жена, когато  се облагодетелстваш за сметка на ближния си, съвсем несправедливо...

“Войната между снахата и свекървата в българския живот – уверява ни Антон Страшимиров- е вездесъща и неизменна.” Така е било, така си е досега, макар задругата отдавна да я няма. Защото, по всяка вероятност, този конфликт се е зародил в задругата, която понамирисва на матриархат. А и сега го има – твърди един съвременен писател – защото и инатът на българката е вездесъщ и неизменен...

Симеон Радев разказва за Елин Пелин: “Еднъж той и някои негови другари били поканени на едно важно място. Един от тях му казал:”Е, Пелине, какво бяхме, когато напуснахме селото, а къде сме сега!” – “А бе ние напуснахме селото, ама селото не ни напуска.”-отвърнал писателят. И този лаконичен отговор на големия български писател, според мен, обяснява  комай всичко в обърканата ни държава...