посещения 369
Носията на българина е здравословна. Зиме и лете той е с калпак на главата, пояс на кръста и калцуни на краката,т.е. защитил е най-важните места от тялото си. А Д.Яръмов ми разправи, че един негов съселянин, който обръщал голямо внимание на здравето си, всеки слънчев ден сядал на камъка пред портата си, но тъй че слънцето да го пече отзад, по гърба. Защото тъй било полезно. Тоя, същият, все във връзка със здравето си, казвал:”Най-важното е снагата ти да е отпочината!” Нему принадлежи и особено здравословната фраза:”Змия за опашката улавям, работа не улавям!”Калпав Христо, така казвали на загрижения за здравето си селянин, не се разделял и с носията си. Зиме и лете той бил с калпак на главата, пояс на кръста и вълнени чорапи на краката...
Жан-Жак Русо е написал:”Хората, които осъществяват революциите, почти винаги попадат в лапите на изкусители, които правят веригите им още по-тежки отколкото преди.” Най-новата ни история потвърждава правотата на думите му. Морето от хора, което скандираше възторжено в подкрепа на думите на една или друга партия, издигна на вълните си новите изкусители. Те, новите управници, подмениха идеологическия гнет със социален, за да станат по-тежки отколкото преди , веригите на онези възторжени хора. И все пак, свободата допадна на българина, защото задълго всеки наивник си мислеше, че непременно ще изпревари комшията при новите реалности...
“Ние не можем едни кондури като хората да направим – казва Г.П.Стаматов – вие искате да имаме романи.” И е прав, романите ни до ден-днешен са малко и най-често са недонаправени, нашенски, отстоящи на километри от световните образци. А кондури, виж, се научихме да правим. Изобщо, кондурджийството е по-български занаят от писането, макар че сега писателите са повече от кондурджиите. И така обаче имаме хубави обувки и недотам хубави романи. Защото животът не търпи некадърния кондурджия – ако не си майстор, ще погинеш! Докато писателите поминуват някак и като не са майстори...
Когато събираме “бели пари за черни дни”, ние губим, наместо да печелим. Само за десет години българинът загуби на три пъти спестяванията си. Веднъж му ги взе инфлацията, втори път му ги взеха пирамидите, а трети път – играта на долара. И поне на два пъти българинът сам доброволно подари париците си на шарлатани и мошеници, окрилян от надеждата за бърза и лесна печалба. Това, мисля, е предостатъчно, за да заключим, че не пестеливостта, а алчността е по-същественото в националния ни характер...
Йовков, големият българин, е произнесъл тежка присъда над българина. Сали Яшар, Шибил, Мустафа Ешреф-Токмакчията – мъже, тъй несъразмерни с великолепието си, - са все турци. Турчин е и кърсердаринът Мурад бей, който отсича:” Не, чорбаджи, такъв юнак не бива да умре!” А българи са Велико кехая, размахал фаталната червена кърпа, и Агата, който плаши булката си, че ще я пали, коли и беси, току преди да му роди син...
|
